На 6 април 2001 г. Симеон Сакскобургготски отправи обръщение към българския народ, с което обяви твърдото си намерение да влезе в политиката.
Той обеща, че ще оправи живота на хората за 800 дни, и поиска безрезервната им подкрепа. Царят беше посрещнат с големи надежди за промяна, тъй като на населението вече му бе писнало непрекъснато да се сблъсква с едни и същи проблеми. Друг е въпросът, че синът на Борис III получи исканото доверие, но така и не спази думата си.
23 години по-късно червената половина от България бленуваше за промени в любимия клуб. След дълго и противоречиво управление на семейство Ганчеви в Борисовата градина бе нужен свеж полъх. На 7 май бе свикана пресконференция относно придобиването на мажоритарния дял от акциите от фондацията „Национален фонд за спорт, култура, изкуство и наука“. На нея изпълнителните директори Стоян Орманджиев и Филип Филипов дадоха да се разбере, че вече няма да изпълняват основно представителни функции, а се превръщат в силните фигури в ЦСКА. Те обещаха силно желаните от феновете промени в спортно-технически план, а анонсираха и сериозни структурни рокади.
Веднага след брифинга обаче беше отчетено, че в него липсваше всякаква конкретика, а две седмици и половина по-късно това по никакъв начин не се е променило. ЦСКА все още не е спечелил след смяната на собствеността като записа 4 поредни мача без победа, отпадна на полуфиналите от турнира за Купата на България и кръг преди края на плейофите е ясно, че ще завърши на трета позиция и ще трябва да играе бараж за Лигата на конференциите.
Тоест тимът вече е с единия крак извън евротурнирите. Ясно е, че вината не е на настоящата власт, но в цялата тази турбулентна обстановка мъглата около бъдещето на ЦСКА играе изключително лоша роля за новото червено управление. По горните етажи в Борисовата градина трябва да са наясно, че не разполагат не с 800, а и с 80 дни доверие. Феновете се зажаднели за промени, а последните резултати на тима за пореден път доказаха, че почти всички досегашни практики трябва да бъдат прекратени и трансформирани.
В момент, в който ЦСКА е спечелил само 3 (три!) от последните си 10 мача и се намира в дълбока спортно-техническа криза, надеждите на привържениците са свързани именно с обещаните промени за бъдещето. И мълчанието на ръководните фактори в клуба създава усещане за големи неясноти и сериозно забавяне на процесите.
В ЦСКА може би са прави за себе си да изчакват края на сезона, защото още големи новини, свързани с бъдещето на клуба, могат да повлияят на представянето на футболистите. Но какво им пречи да официализират назначението на Михаил Александров например?
От кого и защо се крият?!
Новите управленци трябва да са наясно, че „криеницата“ и отклоняването на важните въпроси повишават значително напрежението сред червената общност. Както и очакванията, че щом нещо се пази в толкова голяма тайна, трябва да е наистина значимо. Което носи риска и от последващо разочарование. Очевидно армейците ще продължат да мълчат в следващата седмица до баража за Европа. Дните след него обаче са крайният срок, в който новата власт трябва да се заяви с реални и драстични действия.
В ЦСКА са нужни кардинални промени във всички направления, и то час по-скоро. Защото новият сезон започва на 19-22 юли, а първият мач в Европа, който изобщо не е сигурно, че ще се състои, е на 25 юли. С други думи – точно 75-80 дни след пресконференцията на Филипов и Орманджиев. И ако в тези двубои ЦСКА изглежда както сега, оправданията с наследството от старото управление няма да вървят. Време е за големи и правилни решения! Всеки ден забавяне индикира липса на ясна посока, по която ще се върви.
