Историята на новия треньор на "лъвиците" започва на повече от 12 000 километра от родния му Габрово. В подкаста на Български футболен съюз той говори открито за първите си стъпки във футбола, за живота в чужбина и за причините да се завърне у нас след повече от две десетилетия зад граница.
Всичко започва в Йоханесбург през вече далечната 1997 година, когато за първи път се сблъсква с женския футбол. Най-напред опитва да играе в полупрофесионални отбори и да започне работа като треньор, но истински тласък получава от местен специалист, който е наставник и на мъжете, и на жените в престижен университет.
По-късно се мести в САЩ, но „американската мечта“ не се оказва неговият път. Следват престои в Ирландия, Русия, Казахстан и Литва. През всички тези години обаче една тенденция остава непроменена – успехите. Петков печели общо 16 шампионски титли: 11 в Казахстан, 2 в Литва, една в Русия и още две в САЩ.
„Първите ми стъпки се случиха, защото в България времената бяха тежки. Всички помним събитията от 1997 година. Тогава реших да замина за Южна Африка и останах там три години. Опитвах се да играя в полуаматьорски отбори и да тренирам, но трябваше да имам и основна работа. Доколко беше легална или не – това е друга тема. Благодарение на един човек – старши треньор на мъжкия и женския отбор в университет в Йоханесбург – за първи път видях женски футбол. Работехме с двата отбора, а аз помагах. Там направих и първите си стъпки като треньор, макар и на много базово ниво. Имаше изключително талантливи момичета, особено физически. Много от тях играеха боси – никога няма да забравя този момент. Университетът се намираше в район, който не беше особено криминален. Междувременно работех каквото намеря – това по-късно ми помогна да създам ценни контакти“, разказва Петков.
Кариерата му преминава от първите стъпки в треньорството до най-високото ниво – участие в Шампионската лига, където негови отбори постигат победи срещу грандове като ФК Барселона и Рейнджърс.
"Разменихме си 2-3 имейла с БФС. След това получих обаждане от техническия директор на централата Кирил Котев. Оказа се, че имаме много допирни точки в начина на мислене. С опита ми в женския футбол, много бързо се стигна до решението. Разговорите бяха през януари, но се чакаше заседание на Изпълкома, за да се обяви. Но беше ясно, защото аз бях свързан с националния отбор още преди да бъде обявено. Защото ние нямахме време, тъй като се събирахме през февруари. Трябваше да се пращат мачове, за да се гледат от момичетата", обясни националният треньор за това как е станало назначението.
За новите правила в съблекалнята на тима той каза: "Аз по принцип съм много либерален в тези отношения. Имайте предвид, че все пак повечето момичета идват от патриотизъм. Те не идват, за да нарушават режима и правилата. Те идват, за да станат по-добри, да помогнат на националния отбор. Малко по-различно от мъжете. Всички са професионалистки или полупрофесионалистки по отборите си. То и няма смисъл да бягат, да правят неприети неща във всички правилници. Така че те сами се контролират, сами знаят какво може и какво не. То сред тях не е и модерно това вече да седят по кафетата. Те са ново поколение момичета, които си гледат правилния начин на хранене, правилния начин на живот. Малко е по-друго поколението от нашето", казва още треньорът.
Според него, потенциал в тима има, просто трябва да се доизгради. А като част от планираното развитие, той разказа за планове с ръководството за провеждане на камп в САЩ за откриване на нови национални състезателки с български корени.
