Спас Спасов пристигна в ЦСКА 1948 в началото на тази година. Нападателят успя бързо да се наложи в състава на Валентин Илиев, а резултатите му са впечатляващи. 26-годишният футболист вече има 9 гола на сметката си – 4 в контролите и 5 в първия официален мач срещу ФК Люлин. Спас облича червената фланелка, когато е само на 6 години и тренира с по-големите, защото все още няма набор `90. Четири години e част от юношеските формации на ЦСКА, след което се мести в Локомотив (София). Играл е в професионалния футбол с отбора на Спартак (Плевен), става шампион на „В“ група с Марек (Дупница) и няколко месеца прекарва в Малта в местната втора дивизия.

Здравей, Спасе. Разкажи ни повече за футболната ти кариера.
- Бях на 6 години, когато започнах да тренирам в школата на ЦСКА. Започнах с по-големите, защото все още нямаше моя набор. Първият треньор ми беше Динко Димитров, който тогава тренираше набор `89. След това се преместих при моя набор, където тренирах под наставленията на Ангел Рангелов. Останах в ЦСКА четири години, след което баща ми, който е голям локомотивец, реши да ме премести в Локомотив (София), където играх до 19-годишна възраст. Бях капитан на дубъла и записах много добри мачове там.

Четири години в ЦСКА, девет в Локомотив (София), а след това?
- След Локомотив (София) преминах в ОФК Костинброд. Там играх две години и половина във „В“ група. Беше много силен период за мен, в рамките на два сезона отбелязах 29 гола. След Костинброд заминах за Малта, където имам два престоя в местната втора дивизия - първо в Сейнт Патрик, а след това в Мкаба. Миналата година направих дебют в професионалния футбол със Спартак (Плевен). В първия ми мач в „Б“ група влязох като резерва и отбелязах гол срещу Локомотив (София), но след това бях освободен и сега вече съм в ЦСКА 1948.

Защо избра ЦСКА 1948? Знаем, че си имал покани и от други клубове.
- Миналия октомври се срещнах с Валентин Илиев и Йордан Юруков. Бях оставил добро впечатление у тях и очаквах да ми се обадят кога мога да започна тренировки. Няма как да избера друг отбор – това е ЦСКА, отбор с амбиции, страхотни треньори, отбор, в който се работи изключително професионално. Успял човек като Валентин Илиев да те иска в отбора е голям комплимент. Мога само да израствам. Много съм щастлив, че съм тук и искам да показвам добра игра, да отбелязвам голове и да радвам публиката.

Четири гола в контролите и пет в първия официален мач. Даваш сериозна заявка да се превърнеш в един от любимците на публиката.
Радвам се, че успявам да се представям по този начин, но не искам и да се заблуждавам. Искам да постигам това в по-високото ниво на български футбол. Това е целта ми. Мисля, че имам нюх към гола и знам къде да се пласирам, което ми помага да бележа и тези голове.

Имаш голям опит във „В“ група. ЦСКА 1948 има ли потенциал за нивото там?
- Със сигурност отборът има потенциал за „В“ група. До къде може да стигнем там само времето ще покаже. Имаме още доста мачове, в които отборът ще израства и ще се подготвя за изпитанията, които предстоят. Спокойствието и самочувствието са изключително важни за добрата игра, защото има много футболисти, които притежават техническите качества, но без спокойствието и увереността на терена, не успяват да се наложат.

Спомена висок професионализъм. Работил ли си толкова професионално в друг отбор?
- Не. За пръв път виждам такъв професионализъм. Впечатлен съм от тренировъчния процес, от треньорите, от клубния лекар, който се грижи изключително добре за нас. Всичко е перфектно. В момента има отбори от Втора лига, които не тренират така, както ние. За това се чувствам страхотно физически. Целта ми е да остана колкото се може по-дълго тук и да играя в професионалния футбол с ЦСКА 1948.

За какво мечтаеш?
- Това е труден върпос. На този етап мечтая да съм част от този отбор дълго време, мечтая да съм в Първа професионална футболна лига с ЦСКА 1948.

Как ще коментираш пристигането на Методи Деянов в клуба?
- От такива хора само можеш да се учиш. Мето Деянов бе страхотен като футболист, гледал съм го и съм се учил от него. Радващо е, че той, Вальо Илиев, Данчо Юруков са част от ЦСКА 1948. Те могат ни дадат много и като футболисти, и от чисто човешки аспект.

Ще те попитам и за другия отбор, който играе на „Българска армия“. Какво е мнението ти за него?
- Това там не е ЦСКА, това е Литекс, който играе под името на ЦСКА. Болно ми е за това, което се случи, но се надявам, че ние ще успеем да направим нашия отбор правоприемник на ЦСКА.

Какво ще пожелаеш на феновете на ЦСКА 1948?
- Пожелавам им да стигнем до Първа професионална футболна лига, защото те го искат не по-малко от нас. Нека идват на нашите мачове, а ние ще им се отблагодаряваме с победи.