Новият вратар на Лудогорец Милан Борян заяви огромни амбиции още при представянето си като играч на българския шампион. Канадският национал взе фланелката с номер 26, а дебютът му ще бъде във вторник на „Анфийлд” срещу Ливърпул в първия мач на Лудогорец в груповата фаза на Шампионска лига. Стражът заяви, че отива на митичния стадион с една цел – победа.

196-сантиметровият Борян бе привлечен на пожар заради наказанието на Владислав Стоянов и контузията на Иван Чворович, която остави „орлите” само с един вратар на разположение – младият Георги Аргилашки.

„Очаквам да победим Ливърпул. Трябва да сме позитивни, не трябва да сме негативни. Хората си мислят, че като отиваме на „Анфийлд”, какво... отиваме да ги бием. Искам да благодаря на Лудогорец, чест е да съм част от отбора”, заяви новият вратар пред репортер на Novsport.com.

Борян се притеснява най-вече от езиковата бариера, но ще опита да компенсира този проблем, тъй като говори свободно английски, сръбски и испански.

„За мен ще бъде проблем, защото не познавам играчите от отбора добре. За три дни трябва да опозная с всички. Няколко момчета говорят испански, аз също говоря испански и английски, така че. (Ангел Петричев допълни, че Владо Стоянов и Борян са се разбирали чудесно на сръбски). Ще ми бъде тежко да играя първия си мач срещу голям отбор срещу Ливърпул. Не познавам добре много отбора и защитната четворка пред мен, но ще работим за това в следващите три дни”.

Вратарят има интересна лична история и не скри, че е бил пред трансфер в босненския ФК Сараево преди да дойде офертата от Лудогорец.

„Водех преговори със Сараево и всичко беше готово, но като сравниш българското първенство с босненското, българското е на много по-високо ниво и има отбор в Шампионска отбора. Знам, че тук играе националният вратар на България, но аз ще се боря за мястото си. Има много мачове и ще се боря. Знам, че Лудогорец изхвърлиха Партизан, има много добри играчи в Лудогорец и това е най-големият отбор в България. Чест е да дойда в най-големият отбор в България, който е много организиран.

Обичам футбола, баща ми беше вратар, искам да вървя по неговите стъпки, това е най-красивата игра в света. Ако трябва да ви говоря за живота си, трябва да ви говоря с часове. Преместихме се от Хърватия в Белград, после в Канада и така станах канадски гражданин и национал на Канада. Чувствам се канадец”.