Моето верую е - моля се всеки ден да има утре. Това каза от Франкфурт Петър Хубчев, който води най-важната битка - срещу коварната диагноза рак. 

"В момента съм в една гора, парк, до които живея близо - във Франкфурт", каза 61-годишната футболна легенда пред БНР. 

И за пореден пък доказа, защо е "желязната петица": "Няма смисъл да се оплаквам и отчайвам. Имам един единствен изход, то е да продължа да изпълнявам това, което лекарите ми казват, и да имам късмет."

И признава, че е имал късмета да попадне на добрите места за лечение на онкологичното заболяване - университетската клиника във Франкфурт.

Хубчев благодари на семейството си за силата, подкрепата и грижите към него.

А за благотворителния търг, за малките жестове на хората от родното му село Гложене, на читалището, на хората, които организират кампания, на община Тетевен - той сподели:

"Малките жестове са най-голямата подкрепа. Имам страхотни приятели и роднини. Стилиян Петров и съпругата му ни помогнаха изключително много в първите дни, след като чух диагнозата. В момент, в който не знаехме какво да правим. Послушах Стилиян и обявих заболяването си, въпреки че първоначално не исках", сподели Петър Хубчев.

За внуците си казва, че това е най-великото усещане - да гледа как 3-4-годишните деца играят, "сега разбрах защо внуците се обичат повече от децата".

Признава, че се притеснява за бъдещето на деца и внуци. 

"Не ми харесват много от нещата, но не мога да променя нищо, ще се стремим да ги възпитаме по най-добрия начин, по който ние сме възпитани", казва той.

"Трябва да показваме по-голямо смирение, да не сме арогантни в живота и във всичко, което правим. Трябва да сме по-смирени, да си знаем мястото и повече труд да влагаме", препоръча бившият национален селекционер и даде за пример коментарите за българското първенство.

"Ние се изказваме като eдва ли не световни шампиони, и то такива имена... вече не ги помня", допълни той.

Хубчев коментира и успехите на родния футбол от САЩ 1994 г. и европейското първенство през 1996 г. и смята, че след това футболът ни е продължил по инерция.

За пример даде как отбори във втора Бундеслига играят домакински мачове пред 50 000 – 60 000 зрители.