В предпразничния период малко са футболните хора, които могат непрекъснато да ви зареждат с добро настроение. Един от тях обаче несъмнено е Петър Михтарски. Легендарният нападател е търсен събеседник, а и сътрапезник по празниците, защото умее да се весели. Точно за това вестник „Меридиан Мач" също потърси бронзовият медалист от САЩ'94 с актуалните инициали Пи Ем, за едно обзорно интервю, в което да избегнем задълбочените и сухи анализи, а да погледнем на нещата с повече оптимизъм и усмивки.

- Г-н Михтарски, къде ще посрещнете Коледните празници и какво ще си пожелаете за новата година?

- В Благоевград ще си бъда. При семейството и приятелите. От пожеланията най-важното е ясно - да сме живи и здрави! Нали знаеш, другото винаги ще се нареди, ако сме здрави! Кой каквото си поиска, нека му се сбъдне. Искам  да мислим само за хубави неща, да сме позитивни и да не се тормозим с лоши думи, критики и черногледство.

Отскоро сте дядо, ще сложите ли бяла брада и червено наметало?

Аз вече я минах тая сесия, само че без брада. Винаги съм раздавал подаръци. Сега те са за малката Алинка,  която и сега е до мен. Всичко за нея. Да е жива и здрава! Амин, Дай Боже да има и още внуци! Това са хубави неща в живота. Зетят е добро момче, пичага... Отговорен е, а това е достойно за уважение качество, което все по-рядко се среща при младите.

- Какво е любимото ви меню за празниците и ще го споделите ли с някой от бившите си съотборници?

- Не знам още с кой и къде ще се видим. Нямаме нещо организирано. Не знам за прасенце, но пържолки сто процента ще има. Нямаме проблеми с менюто, важното е компанията да си я бива. И преди, малко бях с приятели. Видяхме се с, Андонов, Иваников, Пашов... Събираме често и без празници. Уважаваме се.

- Кое според вас е най-важното футболно събитие през 2016-а и какво няма никога да забравите от отиващата си година?

- Няма да забравя внучето. За футбола ми е трудно да ти кажа, че нещо ме е впечатлило страшно много. Не съм и човек, който да тръгне да подрежда в разни класации. Искам да ти кажа, че за мен най-голямото нещо, което се случи може би е откриването на новата база на националния отбор. Боби Михайлов наистина заслужава да му свалим шапка за всичко, което е направил в Бояна. Лудогорец също постигна голям успех и трябва да сме доволни. Националният отбор май няма с какво да го запомним.

- Победихме Португалия, но паднахме с 2:7 от Япония...

- ...Контролите ги остави. Няма какво да ги мислим тия мачове. Победите на младежите, с които и аз работих, са нещо оптимистично. Яд ме е, че не се класирахме, но поне останахме втори в една силна група, което си е добро постижение.

- Вие за кой бихте гласували в класацията за футболист на годината?

- Подскажи ми ти! Кой играе добре в националния отбор? Ивелин Попов. Аз за друг не се сещам. Светльо Дяков също се представя на добро ниво. 

- А как оценявате сегашните голмайстори в Първа лига?

- Направо се възхищавам на това, което прави Мартин Камбуров. Да е жив и здрав, да продължава да им показва на младите, че не важно на колко си години, а какво умееш с топката. Другите какви голмайстори са? С по 10 гола на сезон. B това няма нищо майсторско. Да ушият една двайсетица, пък тогава да ги мислим. Винаги съм казвал, че да си добър нападател, трябва да имаш и нюх. Когато той е съчетан и с другите качества като хубав удар, игра с глава, увереност... нещата стават. За това нападателите са най-скъпите футболисти света. Те завършват усилията на целия отбор.

- Тони Тасев от Пирин е един от показателните примери, какво ще го посъветвате, за да вкара най-после първия си гол при мъжете?

- Да се влага на тренировките и да тренира два пъти повече. 40 мача без гол! Това наистина е показателно. Трябва по-сериозно отношение. Аз сега на 50 години ще вляза и за толкова мачове, ще вкарам поне два гола. И дузпи бие и не може. Трябва му увереност, но и сериозна работа, много сериозна работа.

- На вас лично кое ви е любимото попадение?

- За мен няма красиви голове. Важно е топката да се оплете в мрежата, да мине голлинията, както се казва. Всички са ми любими. Сещам се за тези с Левски срещу Литекс, когато ги бихме 4:3 в Ловеч. И тия на Ювентус с ЦСКА. Доста повече трябва да се напъна, за да си спомня за някой от времето на Шпайдела, но и тогава съм вкарвал важни голове.

- Продължавате ли с Антони Здравков да работите в младежкия национален отбор?

- Засега имаме индикации, че ще продължим. Представихме се добре с това второ място, въпреки че не можахме да се класираме. Без голове е така. И в Люксембург не можахме да бием, което си натежа. Иначе представянето бе добро.