Тъмнокожият французин Раис М'Боли се очерта като един от най-интересните вратари в "А" група през този сезон. Футболистът, който е от алжирско-конгоански произход, има съществен принос за сполучливото представяне на Славия в последните няколко кръга. М'Боли изигра много силен мач в Ловеч, въпреки че той и съотборниците му капитулираха при гола на Нифлор в последните минути. Кой всъщност е Раис М'Боли? "7 дни спорт" разговаря с него за досегашната му кариера.

- Твърди се, че навремето сте пазили на юношеския национален отбор на Франция. Разкажете малко повече за този период от кариерата ви и въобще как почнахте във футбола?
- От малък обичах да пазя на вратата. Първоначално играех в детски и юношески отбори от Париж. Така се случи, че ме одобриха да отида в Олимпик (Марсилия). Имах шанса с мен да работи един от най-големите специалисти в света по подготовката на вратари - Лоран Спинози. Попаднах в отбор, където дават отлична подготовка, особено ако си вратар. Тръгнах добре в Марсилия, започнах да получавам повиквателни за юношеските тимове на Франция до 16 и 17 години. Впрочем оттам се познавам и с Александър Барт, който сега играе за Литекс.

- Кои от известните френски национали бяха в отбора тогава?
- Йоан Гуркюф, който в момента е в Бордо. Освен това съм бил съотборник и със Самир Насри, и той като мен играеше в юношеските тимове на Марсилия.

- Защо не успяхте да останете в Марсилия?
- Конкуренцията за вратарския пост беше чудовищна. Става въпрос за времето, когато в Марсилия пазеше Фабиен Бартез. Вероятно имаше вариант да бъда резерва, но аз бях млад, исках да бъда титуляр и не желаех да чакам.Затова приех възможността да отида в Шотландия.

- Какво стана там?
- Подписах с Хартс, но уцелих много лош период. За половин година се смениха трима мениджъри, въобще имаше голямо текучество на играчи. Тогава се появи вариантът да отида в Гърция. Подписах с Етникос Пирея, а по-късно играх и във втородивизионния Панетоликос. Впрочем там, в Панетоликос, се запознахме с Павле Попара, който в момента е мой съотборник и добър приятел в Славия. Нивото на футбола във втора дивизия в Гърция не беше толкова лошо.

- Кой вятър ви отвя след това в Япония?
- Не беше вятър... Получих обаждане от Филип Трусие, френски специалист, който ме познава добре. Той работи дълго време в Африка и Азия, вероятно си спомняте, че водеше националите на Япония на световното първенство през 2002 г. Когато ми се обади, беше ангажиран като мениджър в отбора Рюкю от град Окинава. Не ми изглеждаше лош вариант, затова приех да отида там. Исках обаче да бъда в Европа, защото там винаги можеш да бъдеш забелязан от клуб от по-високо ниво. Затова Япония за мен беше временен вариант и в крайна сметка се озовах в Славия.

- Кой ви доведе в София?
- Трансферът стана с помощта на Павле Попара, който преди това играеше в Славия. Дойдох, бързо се разбрахме и подписах договор. Оказа се, че съм взел правилното решение. Разбира се, Славия не е като Левски и ЦСКА, но пак е силен отбор с амбиции. Аз лично се надявам, че ще успеем да се преборим за място в европейските клубни турнири. Ще бъде чудесно, ако това стане. Мисля, че отборът е хубав и имаме аргументи да завършим на по-добро място. Аз лично съм много доволен, тъй като бях приет добре от останалите момчета.

- Какво мислите за треньора Велислав Вуцов?
- Много интересен човек, изключително емоционален. Ако не е доволен от нещо в отбора, всички ще разберат. Казва нещата в очите, а според мен така е най-добре. Мисля, че с него Славия ще има успех. Умее да мотивира отбора и да предразположи играчите да дадат най-доброто от себе си. Ние тренираме здраво цяла седмица, но в навечерието на мача той умее да създаде релаксираща атмосфера.Ето затова играем свободно и без напрежение. Понякога успяваме, друг път - не. В събота вечерта например имахме много лош късмет срещу Литекс в Ловеч. Само няколко минути не ни достигнаха да стигнем до равенство, но и това го има във футбола.

- Разкажете как допуснахте този гол?
- Имаше нарушение, дадоха пряк свободен удар за Литекс. Стената беше добре построена, но тези от Ловеч изпълниха добре удара. Честно казано, видях топката в последния момент, хвърлих се и успях да избия. Нифлор обаче се измъкна хубаво и успя да вкара. Проклет малшанс! Дано имаме повече късмет в следващите мачове. Иначе си заслужавахме точката в Ловеч.

- С кого от отбора се разбирате най-добре?
- С всички, но най-вече с Павле Попара. С него се познавам най-отдавна.

- Какво е семейното ви положение?
- Имам приятелка, която е французойка. Надявам се скоро да се оженя за нея.

Станил Йотов, 7 дни спорт.