Бившият нападател на Лудогорец Роман Безяк даде интервю за „Меридиан мач”, в което разказва за престоя си в Хърватия с екипа на Риека и защо се стигна до раздялата с българския шампион.

Роман, честита победа срещу Динамо (Загреб). Това е първи успех за тима ти над този съперник у дома за първенство от 1 128 дни. Как видя срещата?
- Благодаря. Мачовете срещу Динамо винаги са трудни за нас. Още в първия мач в Загреб стигнахме до равен и разбрахме, че можем да ги победим. Въпреки че получихме ранен гол (на Фернандеш в 6-ата минута), в нито един момент не се притеснихме. Червеният картон беше наистина ключов момент в мача. През вторите 45 минути ги надиграхме и според мен логично стигнахме до побе­дата.

Доколко загу­бата на вашия съ­перник от Олимпиакос в Шампи­онската лига ви помогна?
- Винаги съм смятал, че Динамо има добри футбо­листи и такива не­ща няма как да им повлияят. В Лудо­горец ние също по­някога имахме зат­руднения да превк­лючим от Шампи­онска лига към вътрешното първенство. Нормално когато има изморени играчи да се пра­вят промени в състава. Причина­та за загубата на Динамо обаче не е в тях, а в нас, тъй като дадохме 100% от себе си.

Доколко пуб­ликата бе реши­телният фактор във ваша полза? Играхте на пълни трибуни и на нов стадион, който според мнозина е най-добрият в Хърватска...
- Още преди да дойда в Риека съм разговарял с прия­тели за тяхната публика и всички ми казваха, че тя е феноменална. Раз­бира се атмосферата на предишния стадион „Кантрида" не може да се замени с нищо, но тяхната отдаденост към отбора не е изненадваща. Те ни подкрепят във все­ки мач през всички 90 минути и ни карат да даваме всичко от себе си.

През миналия сезон Андрей Крамарич носеше Ри­ека на гърба си и бе продаден през зимата на Лестър. Сега целия отбор бележи и никой не очаква от теб са­мо ти да вкарваш голове. Това пома­га ли ти?
- Това е показа­тел за класата на един отбор. Никога не трябва да зави­сиш от 1-2 играчи. Всеки от нашия от­бор може да вкара. Когато нападатели­те нямаме ден се разписват съотбор­ниците ни в халфовата линия и защи­тата.

Предстои ви мач срещу лидера Хайдук на „Полюд". Основата сила на „майсто­рите от морето" е зашитата, като вратарят Ловре Калинич постави клубен рекорд за най-много минути без допуснато по­падение (776). То­ва притеснява ли те по някакъв на­чин?
- В момен­та не мислим за Хай­дук, тъй като ни предс­тои мач за наци­онална­та купа ( б . р . днес Риека играе с Опатия). Това е отбор с изключителна пуб­лика и очаквам да се получи истинско дерби. Ще бъде труден мач и ни е необходима кон­центрация през всички 90 минути.

Как опреде­ляш нивото на българския футбол в сравнение с хърват­ския?
- Не виждам особено голяма разлика. И в едното, и в другото първенст­во има 3 отбора, които са в челото на класирането и имат равни шансо­ве за титлата.

Следиш ли изявите на бив­шия си отбор Лу­догорец?
- Гледам само ре­зултатите, тъй като няма кога да видя някой цял техен мач. Не ми остава време да се чувам и с хора от клуба и бивши мои съиграчи. Каквото и да се случва там, аз няма да престана да им стискам палци. От­падането от Европа бе неприятно, но с оглед на това, че се изгради изцяло нов отбор е напълно нормално. За да стигне до Шампи­онската лига, Лудо­горец се нуждаеше от 3 години, за да изгради отбор, така че не може да се очаква всички нови футболисти да за­играят веднага като колектив.

Все пак обаче е неприятно в рамките на една година да се на­диграваш с Реал Мадрид и Ливърпул, а в следващия момент да отпад­неш от Милсами. Доколко отпада­нето от молдовците повлиява пси­хологически на играчите на Лудо­горец?
- Не мисля, че в момента то им влияе по някакъв начин. Убеден съм, че спортно-техни­ческият щаб си е направил необхо­димите изводи и Лудогорец ще се върне на върха, къ­дето е неговото място.

От дистанция­та на времето съ­жаляваш ли, че напусна клуба и премина в Риека? На фона на отбо­рите, които те ис­каха година по-рано, може ли да се каже, че това е стъпка назад в кариерата ти?
- Лошо е, когато човек се връща на­зад и започва да разсъждава какво е можел да направи. Аз взех своето ре­шение и мисля, че то е най-правилно­то. В случая поста­вих семейството си на първо място, тъй като сега ще сме възможно най-бли­зо до Словения. Все пак имам дете на 4 месеца. От футболна гледна точка също не мис­ля, че това е отс­тъпление, тъй като целите ни с Риека са високи.

За разлика от България нацио­налният отбор на Словения още има шансове да играе на Евро 2016. Как­во очакваш от плейофите срещу Украйна? Слове­ния елиминира именно украинци­те в плейоф, за да играе за пръв път на голям форум - Евро 2000...
- Всички знаем, че в Украйна играят играчи като Коноплянка и Ярмоленко и няма да ни е ни­как лесно. Винаги когато е трябвало да играем плейоф за попадане на ев­ропейско или све­товно първенство, сме били наясно, че съперникът ни не е никак лек. По иро­ния на съдбата най-добрите ни мачове в групата бяха сре­щу Англия и Швей­цария. Изпитваме трудности срещу съперник, който се затвори и ни чака в собствената му по­ловина, за да може да играе на контра­атака. Надявам се Украйна да играе открито и ние да се възползваме от то­ва.