В навечерието на най-светлия християнски празник сме длъжни да кажем някои неща, които премълчаваме от доста време и които повече няма как да бъдат "замитани" под килима на търпението и доверието ни.

Това, с което никога няма да се примирим докато сме живи, определено са посредствеността и подмяната на нашето ДНК. Няма достатъчно силна и негативна дума, която да опише представянето ни този сезон, а колкото и да се опитваме да видим широко прокламираното постоянно надграждане и развитие в спортно-технически план, толкова повече виждаме само и единствено малодушие и провал след провал.

Очевидно ЦСКА отново се оказва прекалено голяма хапка за някои хора и ако наистина те са закърмени с армейските ценности и идеали, както твърдят на всеослушание, има едно-единствено достойно решение и действие от тяхна страна, което трябва да се случи дори още днес. За нас няма място за повече експерименти и посредственост в любимия ни клуб и е време Александър Томаш да поеме отговорността и да подаде оставката си, без значение дали ще бъде приета или не. Моралният акт в името на ЦСКА е най-важното нещо, а човек, отгледан и израстнал на Армията, би трябвало да го разбира по-добре от всички останали.

Във вторник остава единствената възможност този сезон да бъде поне частично "спасен" и трябва да се вземат ясни и конкретни мерки това да се случи. ЦСКА не е училище, а име, което задължава!