Един от най-опитните и емблематични защитници на Витоша (Бистрица) през последните пет години – Йордан Върбанов, официално сложи край на кариерата си.

 

Юношата на Розова долина (Казанлък), който направи име в българския футбол като играч на ЦСКА, с чиято фланелка на два пъти стана шампион на „А“ група и записа паметни мачове в евротурнирите срещу Галатасарай и Блекбърн, „окача“ бутонките на 38 години.

 

Макар и в напреднала футболна възраст, Дузи бе с основен принос за историческото класиране на Витоша в елита на България, а през миналия сезон в Първа лига добави още 15 мача във визитката си.

 

„Моментът е идеален да спра. Последният сезон в Първа лига бе бонус за мен, неочаквана възможност да си припомня тръпката от мачовете с най-добрите отбори в България. Моето време като футболист обаче изтече. В редиците на Витоша има много млади и талантливи момчета, които заслужават шанс за изява, а и аз самият вече искам да се насоча към следващото си предизвикателство – треньорството“, сподели пред официалния сайт на Витоша Върбанов, който ще продължи престоя си в Бистрица като треньор в школата на клуба.

 

Кариерата на вече бившия централен защитник на „тигрите“ започва в родния Казанлък, където в рамките на две години – между 1997 и 1999, носи екипа на Розова долина. Впоследствие Дузи преминава в Несебър и Искър (Герман), преди през 2000-а да се озова в 31-кратния шампион на България.

 

С „червените“, които за кратко го преотстъпват на Спартак (Варна), Данчо два пъти вдига титлата на България – през 2003 и 2005 година, веднъж е сребърен медалист (2001) и два пъти бронзов (2002 и 2004). Зад гърба си има и три финала в турнира за Купата на България (2002, 2004 и 2005).

 

 

След периода на „Българска армия“ Върбанов слага фланелката на Конелиано (Герман), а година по-късно се озовава в друг роден клуб със сериозни традиции – Локомотив (София), след което идва ред и на азиатското му приключение.

 

В периода 2008-2010 Данчо е в редиците на елитния китайски Хангжоу Грийнтаун, а след това изкарва и един сезон в Анхуи Жуифанг. След одисеята си в Китай бранителят се завръща в България и отново слага фланелката на столичните „железничари“, преди през 2013-а да се озове в Бистрица, където е и до днес, но вече като треньор в школата на клуба.