Българският футболен съюз разполага с нормативната база, необходима за борба с расизма, но му трябва повече медиен натиск. Това каза бившият вицепрезидент на футболната ни централа и настоящ отговорник по проблемите на расизма в БФС Стефан Орманджиев на провелата се вчера дискусия „Не“ на расизма в българския футбол. „Когато някой от публиката издигне расистки плакат, всички трябва да реагират, - подчерта Орманджиев. – На сайта на БФС има телефон за контакти, има високи технологии, с които всеки може да изпрати имейл или sms и да каже: човекът до мен отправя расистки обиди. Ролята на медиите в борбата с нетърпимостта е сериозна – притискайте ни, за да ни накарате да си отваряме очите по-широко. Трябва ни информация и медиен натиск.“
Срещата на студенти, журналисти и футболни спецове се състоя във Факултета по журналистика и масова комуникация и беше част от кампанията „Футболни хора“ на европейската организация FARE (Футбол срещу расизма в Европа). След горещи дебати участниците се обединиха около тезата, че футболът е платформа, от която трябва да се прокламира интеграция и търпимост, а в момента се случва точно обратното. Вината за това е основно на фен клубовете, които мултиплицират насилието и расизма.
Студенти и журналисти бяха единодушни, че проблем в противодействието на расизма са и стадионите в страната, които не отговарят на изискванията на съвременния футбол. „Ако тези съоръжения бяха оборудвани с техниката, с която беше оборудван стадион „Васил Левски“ за мача с Базел, а според изискванията на УЕФА трябва да има 48 камери с отличен зуум, кито непрекъснато следят публиката, нещата щяха да са различни, - каза Стефан Орманджиев. - УЕФА обаче има отлични финансови възможности, а българските клубове не могат да си го позволят.“ За да се спрат проявите на нетолерантност сред феновете обаче могат да помогнат сериозните проактивни мерки – строги проверки на входовете на стадионите, а осъдените за футболно хулиганство запалянковци да не бъдат допускани до мачове.
Под „расизъм“ във футбола се разбира всякакъв вид дискриминация - не само когато става дума за цвят на кожата и за етнически произход, но и когато се издигат неонацистки плакати, когато се разменят обиди между феновете и клубовете, - каза Стефан Орманджиев.- Според УЕФА всичко това е расизъм и затова Европа налага посланието „Респект“ – уважение, което трябва да присъства и на терена, и извън него.
В момента глобата за расизъм, която предвижда БФС, е 35 000 швейцарски франка. Изискванията към клубовете са сериозни, а санкциите са толкова високи, за да накарат отборите да търсят и наказват виновните за расистките изстъпления фенове. Ако клубът открие виновното лице, тогава глобата е не за клуба, а за провинилия се. За съжаление в Европа има много такива случаи, но не и в България.
В последно време българският футбол се развява като знаме на расизма в Европа, - каза Станил Йотов от в.“Всеки ден“. – Допреди 20—тина години нетърпимостта беше чужда за над 100-годишната история на футбола ни, но в края на 90-те години се появи първата агресия срещу чернокожи футболисти у нас и оттогава постоянно се изостря.
Спортният печат не се интересува от расизма и не помага за решаването на този проблем, - каза Иван Жиков, цитирайки данни от дипломната си работа във Факултета по журналистика и масова комуникация. – За пет години в три от големите спортни вестници има 30-40 подобни публикации, а коментарите са единици. Проблемите се премълчават нарочно – без да е ясно дали е заради фенски пристрастия или по нареждане на редакторите. Вестниците използват често езика на омразата и обидни определения, а читатители започват да свикват с това и по-късно тези думи стават част и от езика на футболните стадиони.
Ние, журналистите, не сме публика, а участници в състезанията, - коментира Михаил Делев от Българската асоциация на спортните журналисти. – Ние отговаряме за превенцията на подобни изстъпления. И трябва не само да регистрираме проблемите, а и да се борим с тях.
