„Специално избрах този ден, за да дойда във Велико Търново! Днес почитаме Трифон Иванов! Един велик търновец! Един велик българин! Всички да го аплодираме! Той ни гледа отгоре!“
С тези думи Христо Стоичков откри четвъртия магазин на своя бранд в Търново. Хиляди се наредиха да се снимат с Кавалера на „Златната топка“. Традиционно за всички появи на Камата.
Денят обаче наистина беше различен. Част от четвъртите в света се събраха, за да се поклонят отново пред своя голям приятел Трифон Иванов, който си отиде преди осем години. Стоичков бе сред първите, които пристигнаха на стадион „Ивайло“. Прегърна и целуна леля Маринка, майката на Туньо. Помогна да влезе през централния вход, където бе и панахидата. Стоичков не беше сам. До него застанаха други търновски герои от САЩ'94 – Красимир Балъков и Бончо Генчев. Дойде и най-известният треньор от града Георги Василев, който е първият, спечелил шампионската титла на България с три различни отбора. Присъства и известния международен съдия от близкото минало Ичко Лозев.
„Туньо винаги ще е тук, на този стадион, сред нас - възкликна Стоичков. - Радвам се, че с едни от най-добрите ми приятели намерихме време, за да го уважим.
При кончината на железния защитник Камата долетя за по-малко от денонощие от Маями.
„Почти целият ми живот мина заедно с Трифон – добави Балъков. - Минаха осем години, но не мога да повярвам, че го няма.“
Георги Василев разказа как е открил Туньо за големия футбол в Етър. „Не съм го пускал да играе единствено като вратар – спомни си Генерала. - Трифон щеше и на този пост да се справи. Дълго търсих идеалната му позиция. Но и на друга да беше играл, той щеше да е пак толкова добър.“
Василев и Стоичков си размениха своите биографични книги. Генерала изпълни голяма мечта на дъщеря си Гергана – да се снима с най-известния българин по света.
„Усмивките на толкова много хора ме зареждат – каза Стоичков пред своите колеги. - Условието и никой да не остане без автограф и така ще бъде винаги.“
При откриването на магазина Камата разказа как първият му мач след изваждането от футбола през 1985 година е бил именно срещу Етър - анонимно с военния отбор. „Г-н Балъков каза, че съм наказан и така не играх – засмя се Стоичков. - Радвам се, че сега е с мен. Краси е момче не само на българския, но и на световния футбол. Във Велико Търново имам много близки хора. Такива сте и всички вие, които дойдохте да ме уважите.“
