Станимир Стоилов призова футболистите на Ботев (Пловдив) да бъдат оставени да работят на спокойствие и критиките към отбора да бъдат насочени към него, а не към играчите. Наставникът, който ще започне официално работа край Бирената фабрика в началото на януари, призна, че към момента не може да каже дали на „Колежа” ще се прави мащабна селекция и колко точно време ще е необходимо, за да види Ботев такъв, какъвто той и собственикът на тима го искат.

„Отдавна съм свикнал с мисълта, че съм треньор на Ботев (Пловдив). В момента работим по окомплектоването на състава. Естествено, не ми предстои нещо непознато, заради което да имам някакви притеснения – подготвителни лагери, сглобяване на отбора. Това са неща, които съм ги правил неведнъж, така че няма от какво да се притеснявам.

С оглед на това, че нямаме много играчи и търсим подсилване на някои постове, а и имаме празни такива, ще се опитаме да променим стила и начина на игра. Все още не мога да кажа каква бройка нови играчи ще привлечем и дали селекцията ще е мащабна. Важно е да са добри футболисти. Изгледах всички мачове на Ботев. Никой не може да каже колко време ще е необходимо, за да видя отбора си такъв, какъвто го искам. За мен е важно всеки ден, всеки мач, Ботев да прави стъпка напред в игрови план и в развитието си. Надявам се с общи усилия с моите футболисти да направим, така че тимът да играе по малко по-различен начин. Такова бе и желанието на собственика – стилът на игра да стане по-офанзивен. Смятам, че до лятото Ботев трябва да надгражда с всеки изминал мач, да се развива градивно и да показва по-добри игри всяка седмица. За да може до лятото да има изграден стил и начин на игра, а след това да се мисли за по-сериозни неща.

Естествено, по никакъв начин не се отказваме и от борбата за челните места. Конкуренцията е доста сериозна, а програмата не е никак лека, но в крайна сметка ние сме Ботев /Пловдив/ и ще направим максималното, за да сме в челото. Първите 6-7 отбора имат реални шансове да влязат в челната четворка. За мен по-важно е докъде ще се развие Ботев в игрови план. Аз никога не съм бил привърженик на „един мач на живот и смърт”. За мен когато един отбор играе добре и се развива правилно, резултатите рано или късно ще дойдат. Мисля, че нашата програма и тази на Левски е доста трудна, с доста повече гостувания, отколкото домакинства. Но това не е в никакъв случай оправдание. Една трудна програма може да стане лесна, ако побеждаваш. В крайна сметка собственикът е човекът, който решава как ще се развива даден клуб или даден отбор. Той ясно ни показа какви са неговите идеи – иска да играем по-атакуващ футбол, и ние ще се опитаме да го дадем това. Мисля, че там е и моята сила като треньор – да възпитавам отборите ми да играят атакуващ футбол”, сподели Мъри пред „Дарик”.

„Единственото, което ме притеснява, е тези големи очаквания, които всички имат към мен, да не се отразят на футболистите ми и те да бъдат поставени под напрежение. Така, че очакванията трябва да са основно към представянето на отбора. Ако има негативи, нека те да бъдат към треньора, а не към отбора. Футболистите трябва да бъдат спокойни и да играят футбола, който могат. Наясно съм, че много хора си мислят, че с моето пристигане всичко ще се промени и трябва да се промени с магическа пръчка, но в спорта нищо не става от днес за утре. Затова след пристигането ми в Пловдив се появиха много критици, които изкарват на преден план неуспехите, а не успехите ми. За да заредят още малко напрежение върху всички нас, но мен това не ме притеснява.

В моята кариера се случиха много по-положителни неща, за да коментирам негативните. Пет години работя в български клуб - имам 7 трофея. Имам участие в груповата фаза на Шампионската лига, четвъртфинал в Лига Европа, който в близките 20 години едва ли друг ще постигне. Аз така мисля, може и да звучи нескромно. В Кипър бяхме на 9 точки от бронза, когато поех Анортозис, а за по-малко от един полусезон успяхме да го спечелим. Бях обявен за най-добър треньор, заедно с този на Апоел и водихме заедно „Мача на звездите”. Това все пак не е малко признание. Знам, че хората с тъмните очила не искат да го видят, но това са фактите. Във футбола, както казват много известни хора, са много важни резултатите и успехите. Тези резултати и успехи не ги е постигнал някой друг, те стоят зад моето име, зад моя гръб. Всичко това е много работа, много желание. Естествено, те са плод не само на моята работа, на тази на целия колектив – футболисти, ръководители, на всички в клуба, в който съм работил. Много хора казват, че в България никой не обича успелите”, допълни Стоилов, след което коментира и избора на Георги Миланов за футболист на годината в България:

„Изключително съм радостен от факта, че Георги Миланов бе обявен за „Футболист №1 на България” за 2012 година. В последните две години, двама футболисти, на които аз съм дал пътя в професионалния футбол печелят този трофей. Радвам се, че те са успели да се развият и ние сме видели някакъв талант в тях. Успехите са на много хора, не само на мен като треньор. Хубаво е, че такъв млад футболист успя да спечели в конкуренцията на доказани футболисти. Единственото ми притеснение е да не би този приз да окаже лоша шега на младия Миланов. Надявам се той да е превъзмогнал ласкателствата и да мисли само как да се доразвие и да направи сериозна кариера. Аз мисля, че той е наистина сериозно момче и че оценява, че този приз е награда за младостта му и за добрите му качества.”