Вратарят на ЦСКА Стоян Колев (40 г.) продължава да доказва, че във футбола няма млади и стари, а можещи и неможещи. Сливналията се присъедини към армейците през ля­тото на 2015 г., след като в началото на годи­ната първо беше прекратил състезателната си кариера, но после стана играещ треньор на вратарите на Септември Сф. Колев обаче веднага прие предложението отново да заи­грае в ЦСКА, след като Христо Янев го покани да помогне на отбора. Стоян взе участие в почти всички шампионатни мачове през есен­та, но през пролетта все още няма минути, като под рамката е налаган неговият съграж­данин Анатоли Господинов (21 г.). В интервю за "Тема Спорт" Колев си спомни за първите си стъпки във футбола в Сливен, говори за нивото на българските вратари и шансовете на ЦСКА да елиминира Берое на полуфинал за купата. С него се срещнахме пред съблекалнята на "Армията", а разговорът за кратко бе прекъснат от един от любимците му-големия вратар на червените Георги Велинов-Джони...

Стояне, кога се захвана с футбола?
- Беше доста отдавна, мисля, че бях на 7 години. Още оттогава исках да ста­на футболист, защото оби­чах спорта. Баща ми ме за-беде на стадиона в Сливен и така стартира Всичко. Любопитното е, че започнах като полеви играч - бях халф и после се ориентирах към вратата.

Защо застана под рамка­та?
- Беше на една трениров­ка в Сливен - нямахме вра­тар. Викам: "Аз ще застана под рамката". И така вече 30 години (смее се). В начало­то играех за Сливен, първо в Б група, после и във В, над 70 мача записах за отбора. По­сле през 1998 г. отидох в Ло-о Пловдив, а през 2001 г. ме взеха на "Армията" Аспарух Никодимов и Стоян Йорда­нов, който беше треньор на вратарите. За един месец ме изпратиха под наем в Бе­рое. В Стара Загора записах участие срещу Левски (б.а. -на 9 ноември 2001 г. при 0:0) и след този двубой ми казаха, че със сигурност ме връщат в ЦСКА После станах и шампион с отбора през 2003 година.

Кой е най-паметният ти мач с ЦСКА?
- Всеки мач е бил сам по се­бе си важен за момента. Трудно ми е да отлича ня­кой. Спомням си например страхотните двубои с Блекбърн през 2002 г. (1:1 в Англия и 3:3 на "Армията", след като ЦСКА губеше с 0:3). Ня­ма да забравя и шампионска­та титла през 2003 година, която си подпечатахме на „Герена"... Много мачове с ЦСКА са ми останали в съзна­нието. Това несъмнено е най-титулуваният тим, в който съм бил. Но също та­ка и престоят ми в Локо Пловдив беше изключително ползотворен. Веднага след като преминах от ЦСКА в Локо, станахме носители на Суперкупата през 2004 годи­на. Записахме и добри мачо­ве в евротурнирите. Много ценя и престоя си в Румъния - в Оцелул. Вярно, отборът беше малко по-посредствен, но в България нямаше на ко­го да се доказвам. И на север от Дунав показах, че мога да играя на високо ниво и в по-силно първенство от наше­то. Да ви кажа, румънският шампионат сигурно е с 3 класи по-качествен от род­ния. Просто няма сравнение между двете държави от­към бази, терени, организа­ция...

Сега как виждаш ситуа­цията с българските вра­тари?
- Това е болен въпрос и не само за вратарите - като цяло има застой при младо­то поколение. Обяснявам си го с това, че няма добри ме­ста за тренировки. Повече­то деца се подготвят по площадки, а не на нормални терени. Специално за вра­тарите - Владо Стоянов се утвърди като качествен вратар. Но има и друг факт, който искам да подчертая - Георги Петков на 40 години въобще не отстъпва на младите вратари. Той показва класа и рутина, което е удиви­телно и похвално. Поздравя­вам го.

Петков даже ти е подго­нил постижението от 870 минути без гол в А група... (б.а. - с Черноморец между септември 2011 и март 2012 г.) Той вече мина кота 700, наближава те...
- Да е жив и здрав (смее се).

А с младите вратари как е положението?
- Георги Китанов от Чер­но море натрупа доста опит, вече стигна 100 мача в А група. Но той трябва да премине в чужбина в най-скоро време, защото тук в един момент ще се получи зацикляне. Ако иска да вдиг­не нивото, мисля, че трябва да предприеме тази стъпка. Има и някои други млади вратари, които показват някакво ниво и израстване, но проблемът е липсата на постоянство. Не е важно да играеш два мача на суперни-во, а после три да те няма никакъв. Трябва винаги да си на сто процента.

Кои са твоите любимци под рамката?
- В момента е Мануел Нойер, той е безспорният №1 6 света. А и аз съм фен на Байерн. Другият, който се пред­ставя забележително, е Буфон, който вече близо 20 го­дини пази на топниво. В мина­лото също имаше много доб­ри Вратари - Петер Шмайхел, Оливер Кан... Но футболът се променя от времето, когато те са играли, и това, което го виждаме при Нойер, при никой друг не сме го виждали. Това е модната тенденция - вратарят вече трябва да умее да играе, кажи-речи, ка­то либеро. И Нойер е страхотен в играта с крака. А иначе любимци съм имал много като пo-малък. Даже един от тях преминава покрай нас сега (б.а. - Георги Велинов-Джони, който е дошъл на "Армията", поздравява Стоян в този момент и се майтапи: "Опасна работа сме ние, вратарите, видиш ли някой от нас - бягай!"). Ве­линов наистина беше много класен вратар за български­те стандарти. Въобще по негово време имахме страшно добро поколение, всеки елитен отбор разпо­лагаше с класен страж.

Спомняш ли си първото вечно дерби, в което взе участие?
- Да, беше на 26 май 2002 г., победихме с 1:0 на "Армията". Беше предпоследен кръг от онова първенство с плейофи­те. В ЦСКА бяхме останали са­мо българи. Владо Манчев вкара гола, а треньор само за то­зи мач ни беше Стоян Йорда­нов, иначе се знаеше, че Стойчо Младенов ни поема от ля­тото. После при Стойчо уча ствах и при 3:0 над Левски на 26 октомври 2002 г. Хубави мачове имам във вечното дерби, но и лоши спомени...

Сега обаче вечно дерби няма - интересно ли ти е настоящото първенство с 9 отбора?
- Следя го, но не и с онзи интерес, който беше до миналата година. А група избледня без ЦСКА, Локо София и Литекс. Стана безинтересно първенство, липсва тръпка в мачовете. Вечното дерби е олицетворението на българ­ския футбол. И сега без ЦСКА се получи много сериозен отлив от трибуните, мачове­те по телевизията също ги гледат много по-малко хора.

Във вашите срещи също се наблюдава отлив на пу­блика...
- Приемам го като норма­лен процес. През лятото имаше ентусиазъм около първите мачове, публиката беше с огромно желание да ни помогне в най-трудните моменти и сме много благодарни на хората, които ни посещават мачовете. Видях­те миналата неделя във Ве­линград колко хора дойдоха. Още ден преди мача, като пристигнахме в града, близо 200 човека излязоха на цен­тралната улица и спряха дви­жението, за да ни посрещ­нат. Но сега се вижда, че на­шата класа изобщо не е за на­стоящото ни място. От на­чалото на пролетния полусезон сме изиграли три мача, а има един точен удар в наша­та брата. Това е доста несе­риозно. Навремето си спом­ням със Сливен във В група, че беше страшно - първенство­то бе много силно. Даже не можехме да си мечтаем за някой мач като сега - излизаш и знаеш, че ще победиш...

Двубоите с Берое обаче се очертават като спаси­телната сламка в настоя­щия сезон, който е наказа­ние за ЦСКА...
- Да, това ще са доста ху­бави и интересни мачове. Берое е перфектен откъм организация във всяко отно­шение. Но нашият отбор търси футбола и мисля, че ще станат интересни сблъ­съци. Имаме много големи шансове, още в Стара Заго­ра. За някои хора може и да звучи налудничаво, но аз съм уверен в своите думи. Само­то име ЦСКА стряска. И ще стресне и Берое.

"Тема Спорт" вече съоб­щи, че ще продължиш състе­зателната си кариера и през следващия сезон, какви са перспективите пред теб?
- Зависи какво ще ми се предложи. В България винаги ще имам варианти. Тук ни­кога не съм се притеснявал, че ще ме освободи някой от­бор и ще остана на улицата. Все ще се намери кой да ме покани. Но всичко зависи ля­тото дали ще има нужда ня­кой отбор от мен и дали ЦСКА ще има полза от мен. Това е въпрос на разговори, не се притеснявам.