„Винаги съм си поставял максимални цели – дори малко над това, което съм могъл да постигна. Още като дете си мечтаех да бъда капитан на ЦСКА и да играя за националния отбор. Когато работиш на 100% и гониш високи цели, в един момент те се сбъдват. Искам и от играчите си да излязат от зоната си на комфорт. Не може да направиш един силен мач, а след това два-три слаби. Те имат качествата да играят футбол на много високо ниво, но трябва постоянство“, сподели пред БГНЕС наставникът на младежите.
Янчев подчерта, че работата му с футболистите не е шаблонна и зависи от конкретната ситуация и съперника. Едно обаче остава неизменно – отговорността да защитаваш националната фланелка.
„Да играеш за България е високо призвание. Тези момчета са селектирани от цялата страна, от всички свои връстници. Това само по себе си означава много.
Давам им свобода на терена, защото рамките ги ограничават. Когато имаш свобода, можеш да дадеш максимум от възможностите си – дори повече. Това се видя и в мача с Чехия. Те са един от най-силните отбори в групата, а ние в голяма част от срещата ги надиграхме. Това показва, че можем да се борим с големите в Европа.
Няма нито един неталантлив играч в този отбор. Но без ежедневна работа в тренировъчния процес няма как да се успее. Когато талантът е подплатен с труд, тогава можеш да постигнеш високи цели.
Имаше много талантливи футболисти по мое време, но някои не работеха достатъчно. По една или друга причина не направиха кариери. Затова казвам – талантът, съчетан с постоянство и труд, е гаранция за успех“, смята той.
Селекционерът отчита, че нивото на детско-юношеските школи у нас е различно, но вижда и положителни стъпки.
„Има програми, по които клубовете трябва да работят, и тези, които ги спазват, получават стимули. Това е начинът да се вдига нивото. Във всеки град има талантливи деца. Въпросът е кой и как ги обучава. Треньорът не е само треньор – той е възпитател. Децата често имат повече доверие на него, отколкото на родителите си. Затова трябва да бъде пример, да ги насочва правилно, защото може и да ги моделира в грешна посока. Футболът и училището трябва да вървят ръка за ръка. Родителите не бива сляпо да следват мечтата на детето. Ако в един момент загърби образованието, а не стане футболист, реалността после е много тежка. Винаги съм апелирал образованието да върви дори по-добре от футбола“, каза още Янчев.
Той вярва, че големите спортни успехи вдъхновяват децата.
„Живите примери са най-важни. В Португалия всички гледат Кристиано Роналдо – на 40+ години, а не спира да гони рекорди. Виждат млади футболисти, които се продават за десетки милиони и играят в най-големите клубове. Това държи високо нивото на всяка генерация“.
В България вече се появяват такива примери – не само във футбола, но и в спорта като цяло. Волейболът, тенисът, щангите – Карлос Насар и другите ни силни атлети. Това ще накара много деца да тръгнат по този път“, сигурен е Янчев.
Пред младежкия национален отбор предстоят ключови мачове през новата година.
„След Нова година имаме пет срещи – срещу Гибралтар и Азербайджан, както и мачове с Португалия, Чехия и Шотландия. Дай Боже след тези двубои да бъдем поне на бараж. Почти всички са в елитната група и играят редовно. Това много улеснява работата – те имат самочувствието на футболисти, които вече се борят в мъжкия футбол“, завърши той.
