Това с разнасянето на листчета с тактически указания вече бе върхът на сладоледа на неможещия Левски. Някакви типове, на­ричащи себе си професионал­ни футболисти и получаващи заплати на такива, четат бележчици, след което ги смачкват и пускат на трева­та - това дойде малко в по­вече и отклони трагедията при сините към комичната страна на нещата. Не е сери­озно, нали? Сещате се, че по света има десетки треньо­ри, които имат езикова ба­риера с някои от футболис­тите си, но указания на лист­чета по едно време бе стил на Жозе Мауриньо, но него няма да го коментираме. Той е друга галактика.

Странно защо новият треньор на Левски бе решил с две-три бележки да проме­ни нещо от закучения мач с Локомотив Пловдив. За да бъде комедията още по-доб­ра, трябваше някой играч на пловдивчани да вземе от тревата смачканото и хвър­лено листче от Кевин Бру, да го разгъне и прочете, след ко­ето да направи с жест нещо, с което да подскаже, че всич­ко му е ясно и изненадата на сините няма да се състои.

Трагедията на този Левс­ки е, че няма с какво да изне­нада своите противници. Ня­кои играчи на сините са тол­кова неможещи, че в компа­ния с други неможещи ще изпъкнат със своята некадърност. По едно време Локомо­тив Пловдив като че ли на­рочно правеше нарушения около наказателното си по­ле, само и само да се наслаждава на неспособността на левскарите да извлекат как­вото и да е позитивно от тези ситуации.

Няма да е професионално да извадим голямата секира на новия треньор на сините, но като за първи мач няма за какво да се хванем, ако иска­ме да го потупаме леко по рамото. Освен за това, че отборът изглеждаше съвсем леко пренареден и част от играчите имаха някаква идея накъде да тичат и какво да правят, като стигнат там, закъдето са тръгнали.

Оттам нататък Йоканович е виновен за това, че цял мач не разчупи главоблъсканицата, която имаше за цел някак си топката да стигне до главата на Цветан Ген­ков. Веднъж това се получи и Левски изравни резултата. Генков е от тези футболисти, които като скочат, ка­то че ли се задържат във въз­духа, докато не отиграят топката. Йоканович е играл елитни мачове в Англия и има поглед, що се отнася до високи центрирания, и надушва способните да играят с глава. Но щом треньорът е видял това предимство в играта на Генков, защо не му бе поставил персонална зада­ча да скача с високия Н'Дайе, който също така е играл в Англия, има добър отскок и доказано играе добре с глава. Тези неща са част от разбо­ра преди всеки мач. Обикно­вено при статични положе­ния за най-скачащия играч на съперника отговаря най-скачащият играч от твоя от­бор. А в случая голмайс­торът на Локомотив бе ох­раняван от поделената бе­зотговорност на Станислав Ангелов и Димитър Везалов. И всичко това се разви пред безпомощния поглед на Пла­мен Илиев, който така и не се научи да си командва защи­тата. Няма такъв вратар на Левски, който при почти всеки удар към неговата вра­та да се навежда да вади топката от мрежата си. Наскоро споменахме за къси­те му крайници и ограниче­ния периметър на полезно действие. Доказателство за това е голът на Мартин Камбуров в неделя вечерта. Или както се вика - говорете си вие за проблемите в защи­тата и вратарския пост, на­ли керванът си върви.

Камъните отново са в гра­дината на Наско Сираков. Той сбърка още в първия си рабо­тен ден, като не смени Николай Митов, за когото така или иначе се знаеше, че не е треньор за големи неща. Твър­де лековато е да го оставиш, защото Батков вече му бил обещал да започне сезона. Е, Митов си направи подготов­ката под зоркия поглед на но­вия спортен директор, одоб­ри двама меко казано спорни играчи с огромни заплати и времето си мина, Левски от­падна от Европа, тоест от Азия, и сега в момента се извъ­ршва един огромен кърпеж. Сираков като строител на футболни магистрали тряб­ваше да започне от нулата, иначе няма как да се получат нещата. Сега по-скоро той е като буфер на Иво Тонев и от­говаря реално за неща, които са се случили преди него. А и както отбелязахме неотдав­на, не си личи, че Наско има съ­щите права както при послед­ния си престой в Левски. Някак си не е сериозно да се говори само за евентуалности и условности, когато се касае за бъдещето на сините.

Извън спортно-техничес­кия контекст има и други не­сериозни неща. Не е сериозно преди мача да те карат да обикаляш целия стадион, за да се добереш до касата за билети, която пък не рабо­ти преди обяд в деня на ма­ча. Не е сериозно на трибу­ните да се разкарват някак­ви миски от телевизионно предаване, които го отна­сят заради цялата несериозност на Левски и биват из­карвани с охрана. И изобщо този Левски не е никак сери­озен и затова е на последно място с нула точки и нула обществена подкрепа.

Желю Станков, "Тема Спорт"