Господин Стой­чев, какво е наст­роението в Пирин (Разлог) преди ма­ча с Левски?
- Настроението с оглед на загубата ни през миналия кръг в „Б”група е пони­жено. Само споменаване­то на името Левски обаче е достатъчно голяма моти­вация за мои­те момчета да се представят по най-добрия възможен начин.

Разузнахте ли добре отбора на Левски?

-Аз мисля, че всяко 8-годишнодете може да каже поименно състава на Левски. Не смятам, че е нужно да правим кой знае какво разузнава­не. Единственото, което не знам, е дали ще излязат срещу нас седин нападател или с двама, както подходиха в последния си шампионатен мач.

Плаши ли те Левски в със­тоянието, което е в момента?

- Не, не ме плаши. За мен име­то Левски означава много и ще бъде чест за нашия отбор, че можем да проверим къде ни е място­то под слънцето, докъде сме стиг­нали в развитието си и дали вър­вим в правилна посока. Убеден съм, че политиката ни да залагаме на млади момчета от региона е правилна. Смятам, че доста от тях след 2-3 години ще са готови да за­играят в доста по-силни отбори.

Ще кажеш ли някои имена?

- Евгени Тунтев, Цветан Варсанов, Георги Фикийн, Димитър Ди­митров, Александър Дюлгеров, Сте­фан Илиев. Димитър Руйчев пък е минал през школата на Левски и предполагам, че за него мачът ще е още по-специален. Това са все млади и кадърни момчета, повечето родени през 1991 година.

Като ги гледаш в тренировките преди мача с Левски, какво доми­нира в тях - напрежение и респект от Левски или чакат мача с нетър­пение, за да се покажат?

- Блясъкът, който виждам в очите им, ме кара да мисля, че много искат да се покажат. За доста от тях това ще бъде първи мач срещу толкова го­лям отбор. Само двамата ни по-опитни играчи - Димитър Наков и Атанас Аршинков, имат такива сблъсъци зад гърба си. Въпреки това мисля, че мо­жем да се противопоставим достойно на Левски.

Смяташ ли, че е възможно да елиминирате Левски?

- Казват, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. Така че и аз вътрешно в себе си се надявам това да се случи. За мен обаче е по-важно как ще играем. Искам да изле­зем и да действаме не като обречени, а като равен с равен срещу Левски.

Да разбирам ли, че ще опитва­те и да нападате и няма само да се защитавате на „Герена"?

- Да, така го разбирай.

Какво мислите за променения регламент в турнира? Колко по-го­леми щяха да бъдат шансовете ви, ако всичко трябваше да се решава в един мач в Разлог?

- Едно е сигурно - този регламент не е от полза за по-малките отбори. Но това е решение на БФС и трябва да се съобразим с него. Ако трябваше да играем срещу Левски само един мач в Разлог, шансовете щяха да бъ­дат 50 на 50. Може и да ви прозвучи нескромно, но за мен е така.

Кой е най-силният играч на Левски?

- Най-силният играч на Левски ве­че е в Ботев (Пд) - Иван Цветков. Ос­вен много добър футболист той беше и емоционално много привързан към Левски. Говорил съм с него, докато беше на „Герена". Преживяваше мно­го силно и победите, и загубите. Мис­ля, че Левски сгреши, като го освобо­ди, но това си е тяхно виждане.

А кой играч ти прави най-силно впечатление от сегашния състав на Левски?

- Станислав Ангелов. За нас е доб­ре, че е наказан и няма да играе утре (б.а. днес). Познавам добре от перио­да му в Благоевград и Александър Башлиев. Мисля, че той е добър фут­болист, но все още не получава шан­сове за изява.

Как ти се струва Левски в срав­нение с другите два кандидата за титлата - Лудогорец и ЦСКА?

- Определено смятам, че Лудого­рец е най-силният отбор в България. Мисля, че не са много хората, които разбират от футбол и са на друго мне­ние. Лудогорец ми допадат най-много като начин и стил на игра. На Левски ще им е много трудно да се преборят за титлата с тях. Но пък футболът за това е интересен, защото всичко е възможно.

Ти от кой отбор си?

- Левскар съм от дете и не го крия. Нашият президент Захари Беличинов пък е от ЦСКА.

Притесняваш ли се, че ако за­губите с 2-3 гола разлика на „Герена", това ще обезвери хората в Разлог и те няма да дойдат в ре­ванша?

- Не. Левски е голям дразнител и съм убеден, че стадионът ще се на­пълни. На мачовете ни в „Б" група ид­ват по 2-3 хиляди души - посещаемост, за която могат да ни завидят по­вече от половината отбори в ,А" гру­па. Хората в Разлог много обичат клу­ба и съм убеден, че ще дойдат и сре­щу Левски. Е, както навсякъде, има и псевдофенове, които вечно са недо­волни от нещо, но те са 10-12 човека.

- Нямаме премии в турнира за ку­пата. Сигурен съм обаче, че при доб­ро представяне нашият президент няма да пропусне да ни възнагради.

Много хора, като се спомене името ти, си правят асоциация със счупения крак на Валентин Найде­нов на финала между Литекс и Велбъжд през 2001 година...

- Това е най-неприятният спомен от моята кариера. Най-обидно ми ста­на, когато след време Вальо Найде­нов беше казал някъде, че не съм го посетил, не съм му се обаждал. А аз бях при него още на другия ден в „Пи­рогов". След това съм му вършил мно­го услуги, помагал съм му с каквото мога, защото съм се чувствал длъжен да му се реванширам по някакъв на­чин. Обидно ми стана и от приказките на някои ваши колеги тогава, които се опитаха да ме изкарат едва ли не рецидивист. Искам да кажа, че може и да не съм бил най-коректният иг­рач. Но и аз много често съм бил по­търпевш от тежки контузии. Два пъти са ми чупили крака, четири пъти съм имал комоцио, изваждали са ми ра­мото, получавал съм фрактури на ребрата, чупили са ми и двете ръце. Но аз никога не съм се сърдил на ни­кого. Приел съм го като част от играта и като нещо, което винаги може да се случи. Затова ми е болно и обидно, като ме изкараха едва ли не най-го­лемия престъпник.

А можеш ли да кажеш честно, че не контузи Найденов умишле­но?

- Разбира се, че не го контузих на­рочно. Гледах няколко пъти ситуация­та на запис. Беше на тъчлинията. Той се готвеше да гардира топката, а аз исках да му я избия с шпагат. Хванах се с двете ръце за главата, като видях как увисна крака му. Никога не бих направил умишлено такова нещо.

Откога не си се виждал или чу­вал с Найденов?