ЦСКА заминава в петък на 5-дневно турне в Либия по покана на местните клубове Ал Насър, гр. Бенгази, и Ал Ахли, гр. Триполи. Червените ще изиграят с тях приятелски срещи по случай „Първата годишнина от Революцията от 17 февруари 2011 г. и за сплотяване на отношенията между България и Либия”, гласи официалната покана, дошла от посолството на арабската страна.
Днес Димитър Пенев потвърди, че „армейците” са я приели.
Всички разноски по престоя и гостуването се поемат от гореспоменатите клубове.
На 19 февруари ЦСКА ще срещне Ал Насър, а два дни по-късно – Ал Ахли.
На 17 февруари 2011 година в Либия избухват протести срещу управлението на Кадафи, под влиянието на революциите в арабските страни. Протестите бързо набират сила, и скоро голяма част от страната изпада в хаос. Кадафи се опитва да възвърне контрола на правителството в размирните зони по военен път, използвайки военната авиация срещу протестиращите. Надигащата се вълна от въоръжени бунтовници започва да установява свой контрол върху много от размирните градове в източна Либия, а Кадафи ги обявява за поддържани от Саудитска Арабия и Ал-Кайда екстремисти, които са „дрогирани“.Много от войниците в либийската армия дезертират и се присъединяват към бунтовническата вълна, в отговор на което Кадафи вкарва в страната наемници от Африка, Сърбия, Беларус и Украйна. В знак на протест срещу използването на въоръжените сили срещу протестите, много дипломати и министри напускат Кадафи и минават на страната на бунтовниците.
След бързо настъпление на въстаническите войски из Либия, Кадафи успява да си върне контрола над почти цяла Либия. Малко преди войските му да навлязат в Бенгази, центърът на протестните действия, ООН гласува резолюция 1973, налагаща забранена за полети зона над страната с цел да се защити цивилното население от въздушни удари. В следващите месеци НАТО активно подпомага бунтовническата офанзива от въздуха, нанасяйки въздушни удари по редица цели в Либия. Русия и Китай се въздържат от гласуване на резолюцията и отказват да подкрепят коалицията.
Международният съд определя бомбардировките над протестиращите тълпи като „престъпления срещу човечеството“. На 27 юни 2011 по тези обвинения Международният съд издава заповед за арест на Кадафи, на сина му Саиф ал-Ислам и на шефа на разузнаването Абдула ал-Сенуси. Кадафи изгубва признанието на редица страни заради тези обвинения.
В края на август 2011 бунтовниците достигат до Триполи, и след няколко дни сражения завземат почти изцяло града, включително резиденцията на Кадафи. Част от семейството му впоследствие избягва в съседните страни, а до есента единствените градове под контрола на джамахирията остават Сирт и Бани Уалид. След едномесечни тежки сражения Сирт е превзет. На 20 октомври 2011 г. Муамар Кадафи е заловен ранен, при опит да напусне Сирт. Според противоречиви източници, той е починал от раните си, или е умъртвен. Синът му Мутасим загива в боевете. Погребан на 25 октомври 2011 г., заедно със сина си Мутасим и министъра на отбраната Абу Бакр Юнис, в пустинята, някъде в южната част на страната.
