Официалният сайт на УЕФА публикува обстоен материал за златното поколение на българския национален отбор, което се класира с гол в последната секунда срещу Франция за Световното първенство през 1994 година.

Това е мач, който феновете във франция биха искали да забравят, но с него българските футболисти се превърнаха в легенди на своята родина, пише порталът и прави очерци на всички български играчи, взели участие в срещата.

Списание "L'Equipe Magazine" също отдели подобаващо внимание на 20-годишнината от историческия мач на "Парк де Пренс", а станалият известен впоследствие като "Екзекутора на петлите" Емил Костадинов разказа пред френското издание за комбинацията с Любо Пенев и победния гол:



"Беше комбинация, върху която бяхме работили на тренировка. Преди това французите бяха загубили с късен гол от Израел и при 1:1 срещу нас вече се бяха уплашили, че същото може да им се случи отново. Рухнаха психически и физически. Шансът да се вкара подобен гол не е едно на сто, а едно на милион. От хотела искаха да ни кажат довиждане и прибраха масите още преди мача, но Валентин Михов ги помоли да не бързат. Онази вечер там бяха изпълнители като Принс, Лени Кравиц и Ванеса Паради. Танцувах редом до тях", разказва Костадинов, а друг Красимир Балъков допълва:



"Победите срещу Франция и Германия година по-късно ще останат завинаги в националната памет на България. Завършихме световното с 0:4 от Швеция, но това бе като контрола за нас, защото си бяхме осигурили бронзовите медали. Отборът вече беше разпокъсан и разделен на три. Една трета от играчите бяха отишли на дискотека предната вечер. Други пък играеха за Стоичков, който искаше да стане най-добър голмайстор на Мондиала. Трети пък играеха за Михайлов, който искаше да стане най-добър вратар.”

И макар Емил Костадинов да е човекът, който ще остане в историята като "Екзекутора на петлите", всичко това нямаше да се случи без головия пас на Любослав Пенев, който също се върна назад във времето:



"Бяхме отбор, който беше свикнал никога да не се предава. В началото на атаката топката бе далеч от нас, но въпреки това ние бяхме готови за всякакво развитие… Заедно с Костадинов имахме шанса да бъдем хората, които да завършат нападението. Ние се познаваме от деца, затова можехме да се намерим на терена и със затворени очи.”