От началото на сезона доста разно­посочни сигнали идват от Берое. Старозагорският клуб играе на при­ливи и отливи, но не само в спортно-техническо отноше­ние се забелязва лу­тане, каквото липсваше по времето на Петър Хубчев. Нас­тоящият селекцио­нер на националния отбор имаше не малко недоброжелатели в града под Аязмото, най-вече заради дефанзивният футбол, който от­борът му практику­ваше, но поне бе последователен в действията си.

С идването на Алек­сандър Димитров чухме доста обеща­ния за промяна. На няколко пъти бе повторено и че ще се изгражда млад състав, в който българските талан­ти да се чувстват достатъчно оценени и да получат шанс да развият качествата си. Лятната се­лекция откровено имаше за цел да съ­бере при „зелено-белите" колкото се може повече от юношеските нацио­нали от отбора до 19 години, които треньорът заведе на финалите на евро­пейско първенство в Унгария през 2014. Александър Василев дойде под наем от Лудогорец, Христофор Хубчев пристигна от Мон­тана, Станислав Дрянов заряза Бургас, за да се присъе­дини към отбора. Близнаците Цоневи бяха голямата цел, но само Боби под­писа и преди дни официално бе пред­ставен като нов иг­рач на тима.

Неговият трансфер оба­че бе съпътстван с връщането на скандалния Жуниор Ма­пуку и по този на­чин се оформи ярко противоречие. От една страна е след­ването на стратеги­ята с подмладяване, от друга затлачването на отбора със съмнителни чуж­денци, които дори и да имат качества, са доказани врагове на професионализма. Ако беше само Мапуку, нямаше да има проблем. Въпреки всичко той поне познава обстановката. Преди него обаче с Берое набързо подписаха и такива като Маркитос, Давид Манта и Карлос Охене. В крайна сметка тази непоследовател­ност води и до дисбаланс по отноше­ние на резултатите. Не е лошо да тър­сиш промяна, но когато я правиш без стратегия, а събираш, каквото из­падне оттук и от­там, няма как да има траен успех. В крайна сметка за какво беше цялата чистка на опитни и доказани бойци в началото на лятото, като сега очевидно и до средата на ок­томври треньорски­ят щаб няма увере­ност, че им е взел достойни заместници и не спира да кадрува, привли­чайки и Емил Гър­горов.

Подобно разми­наваме между думи и дела има и по от­ношение на игро­вия облик. Атакува­щият футбол, кой­то бе обещан, да­леч не е символ на този състав. Нещо повече именно с ак­цент върху отбра­ната бяха постигна­ти добрите резулта­ти от началото на първенството. Ти­мът няма победа с повече от един гол (2:1 над Славия и 1:0 с Верея, Пирин и Локо (ГО), а след нулевото равенство с Дунав дойдоха за­губите от ЦСКА-София (0:4)и Черно море (0:1).

В крайна сметка още в дербито с Ботев ще видим взети ли са нужни­те поуки и доколко полезни ще са пос­ледните ходове на треньорския щаб. При нова загуба обаче едва ли ще се мине само с неглас­ния бойкот на феновете, които не искат да правят циркове с викове „оставка", а взе по-осезаемо лишават отбора от присъст­вието си.

Людмил Христов, „Меридиан мач”