Церемонията се състоя пред дома му на ул. „Средец“ 46, точно две години след кончината на големия футболист.
Събитието бе уважено от заместник-изпълнителните директори на Българския футболен съюз Добрин Гьонов и Ивета Банкова-Стоянова, които поднесоха венец в знак на признателност към огромния принос на Георги Попов към българския футбол.
Идеята за поставянето на паметната плоча е на Сдружение „Ботев“, а през април миналата година предложението беше прието с пълно единодушие от Общинския съвет. Плочата изобразява лика на легендарния футболист и носи надпис: „На това място се роди и живя легендата на Ботев (Пловдив) и българския футбол Георги Попов – Тумби, 14 юли 1944 г. – 9 март 2024 г.“
На церемонията присъстваха редица легенди на „жълто-черните“, сред които Петър Зехтински, Костадин Костадинов, Георги Георгиев и Благой Блангев, както и представители на настоящия отбор на Ботев, ветерани, приятели и съседи на Тумби. С едноминутно мълчание всички почетоха паметта на един от най-обичаните футболисти в историята на пловдивския клуб.
Роден на 14 юли 1944 г. в Пловдив, Георги Попов – Тумби започва футболната си кариера в школата на Марица (Пловдив). Известен със своята изключителна бързина – пробягвал 100 метра за 11 секунди – той се превръща в един от най-ярките играчи на Ботев (Пловдив) в периода 1961–1975 г.
С „канарчетата“ печели Купата на България през 1962 г. и става шампион на страната през 1967 г., а през 1972 г. триумфира и с Балканската клубна купа. Част е и от отбора на Ботев, достигнал до четвъртфиналите в турнира за Купата на носителите на купи. В елита записва 308 мача и 83 гола за пловдивчани, а в евротурнирите има 12 срещи и 3 попадения.
С националната фланелка на България Тумби изиграва 22 мача и участва в паметните четвъртфинали на Европейското първенство през 1968 г. срещу Италия, където е пазен от легендарния Джачинто Факети. Две години по-късно взема участие и на Световното първенство в Мексико през 1970 г., където започва като титуляр срещу Перу и Мароко.
След края на състезателната си кариера работи като треньор в Ботев (Пловдив) и Марица (Пловдив), както и в школата на Раковски (Раковски).
С откриването на паметната плоча Пловдив и българската футболна общественост отдадоха заслужена почит към една от най-ярките фигури в историята на родния футбол.
