Защитникът на Серкъл (Брюж) Димитър Велковски говори за престоя си в Белгия и коментира актуални теми около българския футбол.

"Радвам се, че съм тук и мисля, че ще стане много хубаво представление. Серкъл Брюж ли? Клубът няма амбиция за първите места, но отборът е доста добър. В Белгия нивото е доста добро. Бях се концентрирал изцяло да покажа най-доброто от себе си и да помогна на отбора да не изпадне. Серкъл Брюж беше на последно място в класирането, но след серия от победи останахме в елита. В съблекалнята усетих негативна енергия в началото, но след първата победа тръгна нагоре“, каза бившият бранител на Славия пред Спортал.

„Най-хубавото за мен е, че там всички говорят английски език, навсякъде. Това е нещо като трети или четвърти национален език в Белгия. В съблекалнята има момчета от различни точки на света, аз говоря с момчетата от Унгария, Босна и Гърция. В България си свикнал 80% в отбора да са българи, там е по-различно. Базата е на стадиона, имаме два тревни терена, един изкуствен, билярд, фитнес - всичко, което е необходимо един отбор да се развива.“

„Моята цел е да се развивам, всеки ден трябва да се развиваш. В нашия клуб помага президентът на Монако, изпращат се футболисти от Монако да се обиграват. Това е трамплин, може да идеш в по-голям отбор. Не играх срещу Андерлехт. В Брюж е Симон Миньоле, един респектиращ вратар, който дава огромна сигурност на защитата. Класата на Брюж е доста висока, имат нова база, направиха 2:2 с Реал Мадрид. Когато излязох срещу тях мислех, че ще ги сравня с Лудогорец като класа, но може би са една идея по-напред като футболисти и условия.“

„Как се стигна до трансфера ми? Толкова бързо стана всичко, че даже не можех да го осъзная. Всичко се случи за един час. Бях на вечеря в Турция, качих се в стаята да си почивам и след час дойде администраторът да ми каже да си стягам багажа, защото след час летя за Белгия. Не знаех името на отбора. Нямах време да реагирам и да мисля какво ще се случи.“

„Бернд Щорк вече не е треньор на тима. Това може да е пречка по принцип, но в България съм свикнал да се сменят често треньорите. Знам, че ежедневно трябва да се доказвам. Мисля, че хората от ръководството са доволни. Имам договор за още три години по договор. Футболистите там са по-дисциплинирани, научени са и интензитетът е много по-висок, това ми беше много трудно в началото - топката почти не излиза от игра. Иначе не са по-талантливи от нас.“

„В Славия ще запомня участието ми в Европа, имах силни и слаби игри, имах един странен период с няколко червени картони - това не е типично за мен. Успях да завършва годината доста добре, завърших годината с гол срещу Лудогорец. Локомотив (Пловдив) вчера трудно взе мача, но все пак нямаше мачове от доста време. Левски ме впечатли вчера с играта си през първото полувреме, Левски и ЦСКА губят точки срещу по-слабите отбори. В дербитата всичко може да се случи, но разликата с Лудогорец идва с по-слабите противници.“

„Ситуацията около Левски със сигурност се отразява на футболистите, подкрепата на феновете им е страхотна. Не знам какво да кажа за ЦСКА-София и ЦСКА 1948. Все едно Ботев (Пловдив) и Ботев (Враца), въпреки че са от София и двата тима. Не мога да дам конкретно мнение по този въпрос. Националният отбор? С радост ще защитавам цветовете на страната ми, когато и да бъда повикан. Когато отидох в Серкъл Брюж, не се замислях за националния отбор. Там имаме унгарски нападател - Мартон Епел, здрав е, с техника и бързина, доста добър е.“

„Бъзикахме се, че ако ни викнат за баража, ще си размених фланелките. Трябва да сме концентрирани на този бараж. Дали ще бъда повикан, не мога да кажа, селекционерът ще прецени. В България не се работи правилно с футболистите. Когато ме качиха в първия отбор на Локомотив, не бях готов. Дори за бързината на топката и за отиграванията с нея. Признавам. Когато не си подготвен, се сблъскваш с нещо, с което не си свикнал в юношеския футбол. В България има много таланти, в Белгия не са по-качествени от нашите футболисти, но са по-научени.“