Универсалният футболист на ЦСКА Тибо Вион даде интервю за клубната медия. Той сподели, че Александър Томаш е добър треньор, с европейски виждания за футбола.
„Започнахме много трудно в шампионата. Смяната на треньора обаче оказа своето влияние и вече се представяхме много по-добре. Трябва да гледаме само напред, за да затвърдим добрите впечатления от последните мачове и да постигнем нашите цели“, споделя Вион в интервю за клубните канали на ЦСКА.
Универсалният футболист акцентира върху ролята на Александър Томаш за положителната промяна в играта на отбора: „Смятам, че Томаш наистина е много добър треньор с модерни, европейски виждания за играта. Разбира се, за да наложи тези виждания, се изисква време. Не може всичко да се получи за 1-2 месеца, но мисля, че това е правилният път. Постепенно свикваме с изискванията му и ще продължим да се развиваме“.
В петия си сезон при армейците, Вион вече се чувства истински свързан с клубната кауза. „Още преди да дойда в ЦСКА, бях чувал за клуба. Най-вече за европейските му мачове. Знаех, че става дума за голям отбор. После се убедих в това от първо лице. Достатъчно е да отидеш на стадиона, да видиш колко хора ни подкрепят, цялата тази хореография… Това е един велик тим! А нашата задача е да радваме тези фенове с изявите си, да постигаме добри резултати и големи победи“.
Съвсем наскоро той отпразнува 31-вия си рожден ден, а освен че вече е един от най-опитните в съблекалнята, е и важна част от интернационалното семейство в ЦСКА. „С всички в отбора се разбирам чудесно. Още когато дойдох в ЦСКА, имаше доста френско говорящи. Предимство за мен е, че разбирам и португалски. Още тогава можех да комуникирам и с бразилските играчи. Това със сигурност помага за адаптацията, сега се опитвам да съдействам на всеки нов играч да се впише по-бързо в отбора и да покаже своите качества“.
Един от тези примери е Годуин Коялипу, който се превърна в истинска голова машина за броени седмици. За Вион обаче качествата, които нападателят демонстрира с червения екип, не са никаква изненада: „С Коялипу играхме заедно още в Ниор – тогава беше много млад, но и много талантлив. Открояваше се неговият потенциал и качества. Мисля, че му се отрази положително напускането на Ниор и решението да развие кариерата си в други държави. Виждаше се, че ще стане добър голмайстор. Радвам се, че сега това се случва точно в ЦСКА“.
С Коялипу начело ЦСКА наистина започна да изглежда впечатляващо в атака, но според Тибо тимът тепърва ще разкрие истинското си лице. „Чисто спортно-технически е видно, че в предни позиции притежаваме огромен потенциал. Последните ни мачове го доказаха – създадохме десетки положения за гол. За съжаление не могат всички да се реализират, но е факт, че имаме много мощна атака. Най-важното обаче е да сме сплотени като колектив, а не да зависим само от една фаза на играта. Всяка атака започва от вратаря и защитата, всяка защита започва от нападателите. Трябва да намерим този баланс, за да постигаме още по-добри резултати“.
Вион си е извоювал репутация на един от непоколебимите биткаджии в червения тим. Но всъщност човекът Тибо е съвсем друг: „Извън терена съм напълно различен. Бих казал, че съм тих, скромен, обичам да си стоя вкъщи със семейството. Нямам нищо общо с това, което феновете виждат по време на мачовете. Истината е, че когато срещата започне, се чувствам по съвсем различен начин. Щом видя феновете, които са дошли на стадиона, давам всичко от себе си. Независимо дали печелим или губим – защото всичко се случва в спорта – те трябва да са убедени, че си оставяме душата на терена за тях. И да ги накараме отново да дойдат на трибуните следващия път, за да ни подкрепят. Това е моето кредо – да се раздавам на 100 процента, пък каквото стане. Понякога има обстоятелства, които не зависят от нас. Ние сме длъжни винаги да опитваме да печелим и да даваме най-доброто“.
Френският защитник се връща и към първите си години във футбола. Започва да преследва топката в малкото си родно място, а на 10 години привлича вниманието на треньорите от академията на Метц. Там прекарва 8 години и се формира като футболист – интернат, училище, тренировки, мачове… За да дойде трансфер в португалския гранд Порто и световна титла с Франция U20.
„Вече бях футболист на Порто. В предишния сезон ме включиха в групата за европейското първенство за юноши, а през 2013 г. ме повикаха и в националния отбор Франция до 20 г. Тимът ни бе пълен с много класни футболисти, които играеха в най-силните европейски клубове. Признавам, че не бях основна фигура, но все пак имах своя принос. Дори успях да вкарам гол срещу Испания. За мен бе чест да играя за Франция и когато разчитаха на мен, винаги давах всичко от себе си. В крайна сметка станахме световни шампиони“.
