Явор Вълчинов даде интервю за спомените си, свързани с Локомотив (Сф). Ето какво каза той:

Вчера беше 15 септември, как според теб трябва да възпитаваме у децата любовта към спорта?
- Това наистина е един много труден въпрос в днешно време, защото приоритетите и интересите на децата са в друга посока. Всеки като родител има задачата да научи детето си, че спортът е здраве. А как се възпитава интерес към спорта - може би с личен пример, съвети и любов.

Какъв е първият ти спомен от стадион „Локомотив“?
- Спомням си, че бях втори клас, когато започнах да тренирам там. Беше по комунистическо време и всеки спортуваше в района, в който живееше. Аз от малък съм закърмен с футбола, а баща ми, лека му пръст, беше привърженик на клуба. Първият ми спомен от Локомотив е, че отивам на стадиона на един много голям клуб.

Кой беше първият ти треньор и кой е най-ценният съвет, който си получил от него?
- Първият ми треньор беше легендата на Локомотив - Иван Деянов, пожелавам му още дълги години да бъде жив и здрав. До ден днешен поддържаме връзка и добри отношения. Той е човекът, който ме научи да бъда мъжко момче и да не се отказвам пред трудностите.

Кой е най-паметният мач за теб като футболист на Локомотив?
- Финалът за купата на България през 1995 г. Тогава бях на 20 г. и победихме Ботев (Пловдив) с 4:2. Аз участвах в атаката за третия гол. Тогава бях твърде млад, а вече имах спортни успехи. Същата година с Локомотив станахме втори на първенството и това е причината тези моменти да са толкова силни и запомнящи се.

Следиш ли българското първенство? Как би го коментирал?
- Да, следя го. Мисля, че нивото тази година не е особено високо, както се очакваше след влизането на повече отбори, някои от които изкуствено вкарани във Висша лига. За момента се открояват два отбора - Лудогорец и Левски. Но за мен това е временно, тъй като Лудогорец играе на няколко фронта, а Левски поддържа една възходяща линия. Останалите клубове за мен са на едно ниво.

Какво мислиш за новото ръководство на Локомотив София 1929? 
- Познавам ги много отдавна, още от времето, когато бях футболист. По един или друг начин през годините, те помагаха на клуба и аз съм останал с много добри впечатления от тях. За момента това са хората, които биха помогнали Локомотив да се върне там, където му е мястото.

Коя е най-ценната победа като треньор в кариерата ти?
- Досега съм бил помощник-треньор в мъжкия футбол, надявам се в бъдеще да стана старши треньор. До този момент това са успехите на Лудогорец за Лига Европа през 2013 г., за мен те останаха най-паметни.

Като бивш треньор на юношеския национален отбор, според теб какво липсва на подрастващото поколение футболисти?
- Там също бях помощник-треньор на Наско Желев, набор 93. Винаги съм бил на мнение, че в България има много талантливи и кадърни момчета, но някъде в прехода между юношеския и мъжки футбол нишката се къса. Оказва се, че кадрите са неподготвени за големия футбол. Трябва малко повече търпение от всички страни - визирам ръководители, треньори и деца.