Жеан Бланко е едно от новите попълнения на ЦСКА. Колумбиецът е роден на 6 април 1992 година в Кукута (Колумбия). Вече дебютира за "червените", като още в първия си мач срещу Верея вкара гол за убедителната победа с 5:0. Изчакваме Бланко преди тренировка на базата на Панчарево. Пристига с усмивка и добро настроение. В превода ни помага Орландо Морера, човек от щаба на ЦСКА. Ето първото интервю на Жеан Бланко пред българска медия, даде го ексклузивно пред Блиц.
-Жеан, как се чувстваш в ЦСКА, започна ли да свикваш с живота в България?
-Много ми харесва да съм в толкова голям клуб, харесва ми да виждам и страхотната ни публика. Вече имах възможност да се убедя в подкрепата й в първия ни мач за пролетта.
-Знаеш ли, че първите чужденци в цялата история на ЦСКА са колумбийци?
-Да, знам, че е имало мои сънародници. Това е много хубаво, защото са били част от историята на ЦСКА.
-Един от тях е Бернардо Редин, участник на световното първенство 1990 година. Тогава за Колумбия игра заедно с Карлос Валдерама.
-Да, да, знам, че е бил в ЦСКА и това е много важно за мен. Знам, че е бил заедно с още един наш сънародник и е оставил приятни впечатления.
-Колко време искаш да останеш в ЦСКА?
-Всичко зависи от представянето ми. Надявам се да остана дълго време в ЦСКА. Сигурно ще имам и други възможности, но всичко зависи от това как ще играя, как ще се развивам в ЦСКА.
-Къде си роден, имаш ли братя и сестри?
-Роден съм в Кукута, Колумбия. Имам двама по-големи братя. Имам племенници, а сега съм в България с моята съпруга.
-Как премина детството ти?
-Започнах да играя на 6 години футбол. На 16 години дебютирах като професионалист в Спортинг Кукута. Същата година бях на световното първенство до 17 години в Нигерия. След това заиграх в Уиля, записах два сезона в Екидад. И ето ме в ЦСКА, където съм много доволен.
-Колумбия е голяма страна, има и бедност. Какво беше състоянието на семейството ви, как издържахте финансово?
-Всичко е постигнато благодарение на майка ми, с нейните изключително големи усилия, които полагаше. Имахме трудни моменти, но не и непреодолими. В живота е хубаво да имаш трудности, да можеш да ги преодоляваш, за да оценяваш по-добре.
-Какво би направил за семейството си, ако имаш възможност?
-Семейството ми в момента вече е добре. Не сме преминавали през невъзможни препятствия, винаги сме водили достоен живот. Винаги мисля за семейството ми, те знаят, че винаги имат моята обич и подкрепа.
-Колко малък беше, когато родителите ти се разделиха?
-Бях много малък, на около 5 годинки. И от там нататък майка ми беше тази, която ни издържаше цялото семейство. Тя пое ролята на майка и баща едновременно и й благодаря за всичко. След това си намери другар, втория ми баща, който също ми помогна, дори и във футбола.
-Кой те запали по футбола и спомняш ли си кой ти даде първите футболни обувки?
-Майка ми и моят втори баща ме насочиха към играта, както и чичо ми – той също е бил футболист. Всъщност, вторият ми баща е първият, който ме е водил на тренировки и той заедно с майка ми купуваха първите ми обувки.
-Ако не беше станал футболист, какъв щеше да бъдеш сега? Можеше ли да бъдеш на улицата?
-Не, не (усмихва се). Никога не съм мислил за това. Щях да бъда професионалист в някаква сфера, да работя нещо. Справях се добре в училище, дори искам да продължа да уча. Нямаше как да поема по лошия път, защото вкъщи получих добро възпитание. Винаги съм мислил положително и за останалите около мен.
-Имаш ли приятели, които тръгнаха по лошия път?
-Имам малко приятели, които останаха от училище. Тези, които са мои истински приятели, са прекрасни хора. Ако се занимават с нещо лошо, нямам работа с тях...
-Чувал ли си за Андрес Ескобар?
-Разбира се, той е емблематичен човек за Колумбия. За съжаление е много тъжно това, което се е случило с него. Той е бил много добър футболист, добър човек. Брат му - Сантяго Ескобар, ми беше треньор, докато играех в Екидад и за мен беше голяма чест да бъда под негово ръководство.
-Защо са ти казвали Златан?
-Хм, смешно е, но ще ви го разкажа (смее се). Когато пристигнах в Кукута носът ми беше по-крив, такъв ми беше от дете. И косата ми беше по-дълга. Съотборниците ми ме нарекоха Златан, казаха, че съм приличал на него.
-Харесваш ли Ибрахимович и кой ти е любимият футболист?
-Да, Златан е голям футболист, отдаден на играта, постигна страхотни успехи. Но Кристиано Роналдо е топ фаворитът ми. Много ми харесва. Харесва ми начина, по който се развива във футбола, по който работи и се стреми да бъде номер едно.
-Вярно ли е, че при първия ти гол лекар е трябвало да помага на майка ти, която от вълнение се почувствала зле?
-(смее се). Да, да, любопитен случай. Добре, че всичко завърши добре. Аз бях в Кукута и играехме с Петролера. Борехме се да не изпаднем и вкарах гол. Майка ми се е развълнувала и се наложи лекарят да се качи горе при нея да й измери кръвното и да й даде някакви лекарства.
-На световното първенство до 17 години вкарваш гол на Аржентина. Ще играеш ли за мъжкия национален отбор на Колумбия?
-Стремя се към това, работя за това, боря се, за да стигна до националния отбор. При младежите беше прекрасен период за мен. Почувствах се страхотно, когато се разписах и то срещу Аржентина.
-Как се запозна с настоящата ти съпруга Юлиет?
-Около две години бяхме добри приятели. След това започна връзката ни, а по-късно решихме да се оженим. Тя е прекрасен човек, много й се възхищавам и я обичам. Много съм щастлив, че е до мен и ми е голяма подкрепа.
-Как й предложи, романтичен ли си?
-Засега имаме само граждански брак, но се надявам да сключим и църковен. Тогава ще бъде още по-хубаво.
-Тя дойде с теб в София, харесва ли й?
-Да, тя е с мен тук, щастлива е. Харесва й в България, доволна е. Двамата можем да се справим с всичко, а и така трупаме опит, след като вече сме в Европа.
-Какво най-много мразиш – лъжа, предателство...
-Аз съм много спокоен човек, не обичам предателството. Много съм директен и прям към всички и обичам да ме уважават, защото аз уважавам всички.
-Какви страхове имаш?
-Като се замисля, май никакви. Живея щастлив живот, забавлявам се всеки ден, защото да си жив е важно. А да работиш това, което харесваш, е още по-приятно.
-Какво ознвачават за теб парите и Господ?
-Парите – това е нещото, което получаваш, а Бог е най-важното, той е всичко - над парите, над любовта и над хората. Той е над материалното. Това е нещо възвишено, което е над всичко.
-Идват няколко мача с Левски, казаха ли ти за публиката в тези дербита?
-Да, видях каква атмосфера се получава, разгледах доста записи. В Колумбия, когато играехме пред пълни стадиони, беше страхотно. А сега вече се убедих и в подкрепата на феновете на ЦСКА. Стана ми ясно, че където и да гостуваме, ще бъдем като у дома, на нашия стадион.
-Феновете могат да те направят герой с няколко гола срещу Левски?
-Това е идеята. Да ги зарадваме с голове и победи.
-Ще станете ли шампиони?
-Да, ще станем шампиони.
-Какво ще обещаеш на феновете?
-Обещавам, че ще дам всичко от себе си за отбора, ще се раздавам. Няма да спра да тичам и да правя всичко възможно, за да вкарвам голове и да печелим.
