Старши треньорът на националния отбор по бокс на България за жени Борислав Георгиев даде своята оценка за изминаващата година. Специалистът обобщи случилото се през последните 12 месеца, с основен акцент върху Олимпийските игри в Париж 2024.
Г-н Георгиев, каква година изпращате с женския национален отбор?
- Изпращаме доста интензивна откъм състезания година. Добра игра от момичетата, много раздаване в целия процес. Очарован съм от всичко, което направиха, но за жалост исках да имаме по-големи резултати. Многото медали от Европейското първенство в Сърбия не са ми достатъчни. Мечтаех за две отличия от Олимпийските игри в Париж, но, за съжаление, не се случиха. Станимира Петрова и Светлана Каменова имаха нужните качества и заслужаваха.
Може ли да кажем, че играта и на двете беше достойна за медал, но други хора прецениха различно?
- Не искам да прехвърлям топката на други, винаги търся грешките в нас. Може би много, много малко не ни достигна, защото ние сме заедно, един отбор на ринга. Много малко наистина, за да станем олимпийски шампиони, както на 54, така и на 57 килограма. Двете играха абсолютно равностойно и смея да твърдя, че не загубиха срещите си от бъдещите олимпийски шампионки, защото и двете им съпернички взеха злато. Станимира направи уникален първи мач, с победа над световната шампионка . . . играха много добре момичетата, малко не ни достигна, за да сбъднем мечтата и затова има нотка на разочарование. Прекрасно представяне иначе на Европейското първенство в Сърбия, на Купа "Странджа" и на други турнири.
Мнозинството от специалистите у нас обаче са точно на това мнение - момичетата играха, спечелиха си медалите, но не им ги дадоха . . .
- Звучи малко като успокоение. Винаги търся грешките в нас и може да кажем, че малко не ни е достигнало, за да сме по-убедителни. Доволен съм много, тренираха изключително, тежка подготовка, особено на Белмекен и на лагера в Италия. Раздаваха се на 100 процента и искам да ги поздравя. Направиха максимума, изпълниха плана и каквото бях начертал, просто съдба. Понякога нещата не зависят от нас.
Какво ще кажете за Злати Чуканова, която също си бе заслужила място в Париж на първата квалификация, но и там имаше нотка на недоволство?
- Тя надмина себе си. От втора на републиканско преди година, игра сега два пъти за квота, направи уникални мачове, победи супер боксьорки. Айра Вийегас от Филипините, с която игра за квота и изпрати в нокдаун в третия рунд, стана бронзова медалистка при 50-килограмовите. В Тайланд на втората квалификация победи действащата световна вицешампионка в горната категория. Така че Злати действително има невероятен прогрес. Като добавя и среброто й на Европейското първенство, където също не съм убеден, че загуби финала, изпраща страхотна година. От нулата се изстреля в елита на женския бокс, а това ме радва, защото се вижда, че градим нещо.
С оглед на тези три имена и останалите момичета, които са в отбора – Аслъхан Мехмедова, Венелина Поптолева и младото поколение, доколко сте оптимист за бъдещето?
- Много време има до евентуални Олимпийски игри в Лос Анджелис. Не се знае през следващата година кога ще има състезания и къде. В момента съм се настроил за Купа "Странджа". Всички сме изморени от тази дълга година, която беше изключително натоварена, затова не гледам към далечно бъдеще. Нека да сме здрави, момичетата да тренират и ще видим какво ще се случи. Във всички има хляб, включително в Станимира и Светлана за още един олимпийски цикъл. Злати, Венелина, Аслъхан, има качествени млади момичета като Валерия Андреева и Алейна Мехмед, които ще бъдат викнати на първия лагер. Вярвам, че ще се случат нещата. Но има неща, които просто не зависят от нас и трябва първо големите "акули" да се разберат.
Като заключение – изпращате ли годината с усмивка?
- Да, може да се каже. Дадохме всичко от себе си, направихме каквото можахме. Щастлив съм, че каквото начертах, се случи. Момичетата го направиха на 100 процента, играха превъзходно. Понякога обаче нещата просто не зависят от нас.
