Първият треньор на Пулеви: Мечтая да направя олимпийски шампион

Първият треньор на Пулеви: Мечтая да направя олимпийски шампион

Най-важното, което Кубрат и Тервел бяха научили от баща си е изключителната дисциплина, разкрива Борислав Бояджиев

Борислав Бояджиев е дългогодишен треньор по бокс. Известен е като един от най-близките хора до братята Кубрат и Тервел Пулеви, първият им наставник в ЦСКА. В момента е партньор и треньор в школата „Пулеви". Навръх 50-годишния си юбилей Бояджиев разказа за бъдещите си планове, направи равносметка и сподели очакванията си докъде според него ще стигнат Тервел и Кубрат в професионалния бокс.
 
- Как се чувствате на 50 години, като успял човек или като такъв, който тепърва ще трупа успехи?
 
- Много ми се ще тепърва да имам успехи и съм сигурен, че ще имам състезател, който ще постигне нещо повече от всичко, направено досега.
 
- Има ли в момента в България достатъчно талантливи боксьори, сред вашите момчета има ли такива с потенциал?
 
- Миналата седмица завърши европейското първенство за юноши. Там трима наши станаха шампиони, като единият е от моя клуб - Уилям Чолов (синът на актрисата Ирена Милянкова и Росен Чолов - б.а.). Той триумфира в категория до 70 кг. Това е негова трета поредна европейска титла. В битката за златото той победи Михаил Усов, който до момента нямаше загуба и беше трикратен европървенец. Ако Чолов запази своята устременост и упоритост, ще постигне много сериозни резултати. Това важи и за другите момчета, спечелили на шампионата на Стария континент.
 
- В този ред на мисли според вас кое е по-важно - трудът или талантът?
 
- Скоро обсъждах този въпрос с младите си състезатели. Трудът е изключително важен, без него не може да се прояви талантът. Но без талант и само с труд също не става.
 
- Вие сте известен с това, че сте близък с братята Кубрат и Тервел Пулеви. Били сте до тях в първите им стъпки на ринга, какви бяха като малки?
 
- Тогава всички деца бяха различни. Начинът им на живот беше друг, нямаше телефони, компютри... Двамата дойдоха в залата вече с познания за бокса, благодарение на техния баща. Но най-важното, на което ги беше научил, е изключителната дисциплина. Бяха много редовни и съзнателни, получаваха им се лесно нещата. В ЦСКА по тяхно време се беше създала много конкурентна среда. Непрекъснато имаше съревнование между децата, независимо дали тичат, играят футбол или се боксират.
 
- Докъде мислите, че могат да стигат братята Пулеви в професионалния бокс? Видяхме, че няма непобедими боксьори, ето наскоро и Антъни Джошуа падна.
 
- Всичко зависи от мениджърите им и от това как ще управляват техните кариери. Като всеки българин ми се иска да стигнат възможно най-далече. Но в професионалния бокс нещата не са като в аматьорския.
 
- Значи в професионалния бокс не само боксът играе...
 
- Е, основна роля играе боксът, но около него има и други игри.
 
- Защо се стигна до скандала с американската журналистка Дженифър Равало, известна като Джени Суши? В България дали може да се случи това?
 
- За случая знам само от медиите. Доста съм далече от ситуацията. Нямам представа преди това какво е станало, нито пък след това. Истината е, че развитието е неприятно за Кубрат, защото лицензът му беше отнет. Това забавя излизането му на ринга, а за един боксьор е важно да играе. Нито мога да осъдя постъпката, нито имам представа какво би се случило в България.
 
- Какъв връх в треньорската кариера би ви удовлетворил?
 
- Днес (вчера. б.р.) точно това си мислех - какво искам да постигна. На 50 години човек прави равносметки, гледа и напред. Аз обаче искам да постигна душевен мир. Да не се ядосвам много, все пак вече съм на половин век. Иначе много бих желал да направя световен, а защо не и олимпийски шампион при аматьорите. Последният българин, стъпил на световния връх, е Детелин Далаклиев преди 10 години, с когото работех тогава. А последният ни олимпийски шампион е Даниел Петров от Атланта през 1996 г. Ще съм много щастлив, ако мой състезател го постигне. 
 
- Заедно с братята Пулеви сте партньор в комплекс „Пулеви". По колко часа на ден прекарвате в залата?
 
- Преди прекарвах повече време, сега между 6 и 8 часа на ден.
 
- Може ли в България да се прави от спорта бизнес?
 
- Работих известно време в Испания и там видях точно как любителският спорт може да помага за развитието на състезателния и на младите таланти. Затова и ние имаме в нашия спортен център любителски групи, от които да може да се издържа базата и да се подпомага подготовката на младите таланти. Вече има много фитнес зали и спортни комплекси у нас, това означава, че може да се прави бизнес и от спорта. Хубавото е, че българинът се научи да спортува.
 
- Има една приказка, която е популярна в спорта: „Ако падне състезателят, е виновен треньорът, а ако спечели, сам си го е извоювал"...
 
- Това не е приказка, а начин на мислене при спортистите. Когато е на върха на почетната стълбичка казва, че е велик, а когато загуби, казва - това е заради треньора. Индивидуалните спортове създават егоисти. Дали става въпрос за борба, бокс, джудо, винаги под светлините на прожектора е състезателят, а треньорът остава в сянка.
 
- Имате ли усещането, че се върна престижът на треньорската професия в България?
 
- В последната година бях на всички юношески първенства в страната и доста обикалях с момчетата. Забелязвам, че има усилия да се подобри статутът на треньора, повишават се заплатите... Но засега не смятам, че престижът на нашата професия се е завърнал. Проблемите са чисто икономически, отделя се внимание, но трябва още... Моето мнение е, че треньорите извършват много сериозна социална дейност. Тяхната роля не е толкова да направят световни или олимпийски шампиони, а да вдъхновят децата да се занимават със спорт, вместо да се мотаят по улиците или да седят в наргиле баровете.
 
- Ако не бяхте станали треньор по бокс, какъв щяхте да бъдете?
 
- Много пъти на шега съм се карал на майка ми, че навремето не ме е била достатъчно, за да се откажа от този спорт. Със сигурност имам някакъв неразкрит талант. Брат ми е преподавател в Лесотехническия университет, той е ландшафтен архитект.
 
- Какво мислите за женския бокс?
 
- Това е труден въпрос, предпочитам да не отговарям. Както не бих изказал мнение и за художествената гимнастика за мъже. Но щом съществува женски бокс, значи трябва да го има.

 

Последният ни световен шампион по бокс със съвети към финалиста Рами Киуан

Детелин Далаклиев даде ценен съвет на Рами Киуан (75 кг) преди финала от световното първенство по бокс в Ливърпул. Плевенчанинът е последният българин с титла от подобен форум. Той триумфира със златото на световното първенство в Милано през 2009 г.

Рами Киуан ще се боксира за световната титла

Българинът на финал в категория до 75 кг на първенството в Ливърпул след победа над англичанин

Радослав Росенов остана с бронз от Световното по бокс

След загуба в полуфинала

Рами Киуан: Полуфиналът не ме задоволява

Това е игра, в която вярвам, че съм по-добър от него, обяви родният боксьор

Стефан Топуров: Тодор Живков ми обеща награда (ВИДЕО)

Първият човек в историята, вдигнал над главата си три пъти собственото си тегло

България си гарантира два медала от Световното по бокс

Рами Киуан и Радослав Росенов ще вземат отличия в Ливърпул

Първи медал за България от Световното по бокс

Радослав Росенов гарантира отличие за страната ни в Ливърпул

Уилиам Чолов остана 5-и на Световното по бокс

Българинът не успя да надвие европейския шампион Габриел Веочич

Джошуа нападна Тайсън Фюри с обиди

Непрестанната вражда между британските боксьори продължава