- Още не мога да повярвам, всичко ми е като на сън. След финала не мигнах и от Само­ков направо се прибрах вкъщи, в Кукорево. Много ми дойде напрежението... Праз­нувахме с приятели, а на сутринта отидох в залата, която е в Ямбол, на 10 км от моето село.

След такъв успех няма ли поне един ден почив­ка?!

- (Смее се). Това не беше тренировка, по-скоро разда­вах автографи, снимки, интервюта....Много приятно упражнение.

С Мохамед Али имате няколко срещи и загуба на европейското за младежи през 2014-а. Каква беше печелившата формула, за да го биете сега?

- Трябваше да играя на кон­тра, да го провокирам да ата­кува. А и той е доста по-ви­сок. И това беше начин да обърна мача в своя полза. Радвам се, че успях.

Майк Тайсън ли ви е любимият боксьор?

- Да. Гледал съм доста него­ви мачове. Страшно много ми допада стилът му на игра. И понеже в повечето случаи съм по-нисък от моите съперници, точто този стил на боксиране ми пасва идеално.

Дори и визуално прили­чате на железния Майк. Кой ви даде прякора Тайсъна?

- Още преди години.... Мла­ден Сталев, един треньор от Хасково, ме гледа как играя. И ми каза: „Момче, боксираш страхотно, имаш голям потенциал. След време ще станеш много добър. А играта ти ми наподобява много на тази на Майк Тайсън, но пласираш ударите си по-леко." Все пак нали съм и по-лек от него, няма как да е по-друг начин.

И прическата ви е като на Динозавъра. Умишлено ли е подбрана?

- (Смее се.) По-скоро да ми е удобно. Защото имам гъста коса и откакто играем без каски, предпочитам да съм късо подстриган, за да не ми пречи.

Откъде тази любов към бокса? Откога тренирате?

- От 2008-а. Ние сме трима братя и тримата сме шампи­они на България по бокс в различни категории. Най-големият - Катин, е на 19 годи­ни, а най-малкият - Боян, е на 16. Но аз първо започнах да тренирам борба, покрай баща ми Пани, който е бивш състе­зател в свободния стил. След това всичко стана заради братска ревност. Големия все го потупваха по рамото, хва­леха го: браво, колко си добър.... Така реших и аз да пробвам. И да стана по-добър от него. Сега боксът повече ми харесва от борбата.

След финала специално благодарихте на брат си Катин и на баща си, които ви подкрепяха от първия ред. Друг път не са ли ви гледали на живо?

- Не и на голямо състеза­ние. При мъжките първенства напрежението е изключител­но. Въпреки че беше шумно в залата, аз чувах как Катин ми дава указания и това много ми помогна. Благодаря и на личните ми треньори - Дими­тър Мутафов и сина му Тодор Мутафов, които ме подготвиха отлично. Всъщност те са от едно село до нашето - Бояджик, родното място на Джон Атанасов, създателя на компютъра. Селекционерът Михаил Таков също е посто­янно до мен. А шефът на федерацията Красимир Инински ни създаде отлични условия за подготовка. Много хора имат заслуга за златния медал.

А какво ви харесва в бокса?

- Не зная точно. Има някак­ва магия. Но най-много се „зарибих" покрай боевете на Майк Тайсън. Аз всъщност не обичам да гледам бокс. Може би заради тежките трениров­ки и заради килограмите, които свалям. Гладувах преди състезания, за да свалям по 7-8 кг, сега имам режим, старая се да поддържам форма и да не подлагам организма си на стрес.

За какво мечтаете?

- Да стъпя на олимпийския връх, но стъпка по стъпка. Първо трябва да спечеля квота за Рио 2016 на предстоящото световно в Доха през октомври. За да се случи, трябва да стигна финал. Ако не успея, ще има още два квалификационни турнира.

За професионален бокс мислите ли?

- Още ми е рано. Трябва да почакам, да натрупам още опит.

Все още сте ученик. С какво смятате да се зани­мавате след време?

- Уча в професионалната гимназия по земеделие в Ямбол. Оттам мога да изляза горски, да работя в ловно стопанство. Сега съм 12-и клас. Но не мисля, че това ще е моята професия. Искам, след като завърша, да уча в Пловдивския университет за треньор и учител по физкул­тура. С това искам да се зани­мавам след време.

А с езиците как сте?

- Справям се с английски и с руски език, но тях ги уча по-скоро по състезания и лагери, защото често отсъст­вам от училище заради бокса.

След този успех вероят­но ще се появят и доста почитателки. Имате ли си приятелка?
- (Смее се.) Имам. И тя се занимава с бокс - Розалия Пайчева. Заедно сме от 4 месеца. За съжаление не беше в залата, защото започ­ва участие на европейското за девойки в Унгария. Но беше гледа финала по теле­визията и веднага ми се обади да ме поздрави. Каза, че много се гордее с мен. Сега аз ще й стискам палци и дано да стигне и тя до медалите.

Интервю на Красимира СТАНКОВА, "Труд"