Спортът на високо ниво е арена на физическа сила, издръжливост и триумф, но зад блясъка на медалите и овациите често се крие една по-малко видима битка – тази с психическото здраве. Натоварването, високите очаквания и постоянният натиск да бъдеш най-добрият могат да доведат до сериозни психологически проблеми, за които все повече спортисти започват да говорят открито.
Симон Байлс: Смелостта да кажеш „не“
Една от най-известните гимнастички в света, Симон Байлс, шокира спортната общественост по време на Олимпийските игри в Токио 2020, когато се оттегли от няколко състезания заради психическото си състояние. Тя обясни, че тялото и умът ѝ не са в синхрон, а натискът е довел до състояние, известно като „twisties“ – загуба на ориентация във въздуха, което може да бъде опасно за гимнастичка от нейния калибър. „За всеки, който казва, че съм се отказала – не съм се отказала. Просто умът и тялото ми не са в синхрон“, сподели Байлс пред медиите тогава. Нейното решение да даде приоритет на здравето си пред очакванията на света беше революционен акт, който отвори вратата за по-широк разговор за психическото здраве в спорта.
Байлс се справи, като потърси професионална помощ и се фокусира върху възстановяването си. Тя подчерта, че споделянето на тези проблеми е жизненоважно: „Трябва да покажем, че сме хора, а не само машини за медали. Ако не говорим, нищо няма да се промени.“
Майкъл Фелпс: Борбата с депресията след славата
Майкъл Фелпс, най-успешният олимпиец в историята с 28 медала, също не е бил пощаден от психологически трудности. След години на интензивни тренировки и огромен натиск да поддържа статуса си на непобедим, той разкри, че е страдал от депресия и мислил за самоубийство. „След всяка Олимпиада изпадах в дълбока дупка. Чувствах се изгубен“, сподели Фелпс в интервю за NBC. Особено тежък момент за него идва след игрите в Лондон през 2012 г., когато се затваря в стаята си за дни, неспособен да намери смисъл в живота извън басейна.
Как се справи? Фелпс потърси терапия и започна да говори открито за преживяванията си. „Да споделя това беше първата стъпка към изцелението ми. Искам другите да знаят, че не са сами“, каза той. Неговата откровеност вдъхнови мнозина и показа, че дори най-великите могат да паднат – и да се изправят отново.
Две от големите звезди на световния тенис също не остават далеч от психологическите проблеми и разказват за битките си на това ниво.
Серена Уилямс: Преодоляване на депресията в сянката на успеха
Носителката на 23 титли от Големия шлем Серена Уилямс открито споделя за следродилната си депресия след раждането на дъщеря й през 2017 г. Тази борба се усложнила от натиска да се върне бързо на корта. „Имаше дни, в които не исках да ставам от леглото, но трябваше да тренирам“, разказва тя в интервю за „Vogue“. Този период съвпаднал с физически травми, които допълнително влошили психическото ѝ състояние.
Серена се обърнала към терапия и медитация, а също така разчитала на подкрепата на семейството си. „Говоренето за това ме спаси. Не можеш да криеш подобни неща, защото иначе те поглъщат“, казва тя.
Наоми Осака: Тишината, която разтърси тениса
Носителката на четири титли от Големия шлем в тениса Наоми Осака също привлече вниманието към психическото здраве, когато се оттегли от Откритото първенство на Франция през 2021 г. заради тревожност и депресия. Тя отказа да участва в задължителните пресконференции, обяснявайки, че те влошават състоянието ѝ. „Тук не става въпрос за това, че не искам да говоря с медиите. Става въпрос за това, че се чувствам смазана от въпросите и съмненията в себе си“, написа Осака в социалните мрежи.
Осака се справи, като си взе почивка от тениса и работи с психолози, за да възстанови увереността си. Тя смята, че споделянето с аудиторията е необходимо: „Ако мълчим, младите спортисти ще мислят, че трябва да търпят всичко сами. Искам да им покажа, че е нормално да поискаш помощ.“
Юсейн Болт: Натискът да останеш номер едно
Най-бързият човек на планетата – световният рекордьор на 100 м и 200 м Юсейн Болт е известен със своята непобедимост и харизматична усмивка, но дори той не е бил имунизиран срещу психологическия натиск. В интервю за „The Guardian“ Болт разкрива, че преди големи състезания често е изпитвал огромна тревожност заради очакванията да защитава титлите си. „Всеки искаше да ме победи, а аз трябваше да доказвам отново и отново, че съм най-добрият. Това тежи на психиката“, споделя той. Особено след Олимпиадата в Лондон 2012 г., когато вече беше на върха, страхът от провал започнал да го преследва.
Болт се справя с помощта на своя треньор Глен Милс и чрез хумор и музика, които му помагали да се отпусне. „Слушах реге и се шегувах с приятелите си преди старта – това ми даваше свобода“, казва той. Той вярва, че споделянето на тези емоции е важно: „Ако покажеш, че дори най-бързият човек на света се притеснява, това може да помогне на младите да разберат, че е нормално.“
Кевин Лав: Паник атаките на пистата на живота
Американският баскетболист от НБА Кевин Лав се среща с паник атаки по време на мач през 2017 г. За „The Players’ Tribune“ той описва как по време на игра не можел да диша и се чувствал сякаш „светът се срутва“. Този момент го накарал да осъзнае, че годините на потискане на емоциите заради очакванията да бъде „силен“ са го довели до ръба.
Лав потърсил помощ от психотерапевт и започна да говори открито за преживяванията си. „Мислех, че ако призная слабост, ще ме съдят. Но когато го направих, разбрах, че помагам на други да се почувстват по-малко сами“, споделя баскетболистът.
Джесика Енис-Хил: Балансът между майчинство и медали
Британската атлетка Джесика Енис-Хил, златна медалистка в седмобоя от Олимпиадата в Лондон 2012 г., се сблъскала с огромен психологически натиск след раждането на първото си дете през 2014 г. Връщането към състезанията било изпълнено с чувство за вина и съмнения в себе си. „Чудех се дали все още съм достатъчно добра, дали мога да съм майка и шампион едновременно“, споделя тя в интервю за BBC. Този вътрешен конфликт я довел до моменти на тревожност и изтощение.
Енис-Хил се справи чрез строг режим на планиране и подкрепа от близките си, както и чрез работа със спортен психолог. Тя успя да спечели сребърен медал на Олимпиадата в Рио 2016 г., доказвайки, че е възможно да се преодолее този двоен натиск. „Трябва да говорим за това – младите спортисти трябва да знаят, че могат да имат семейство и кариера“, настоява тя.
Психическото натоварване: Невидима тежест
Спортът на високо ниво изисква не само физическа, но и психическа издръжливост. Постоянният натиск да се представяш безупречно, страхът от провал и липсата на време за личен живот често водят до тревожност, депресия и бърнаут. Според проучвания в областта на спортната психология до 35% от елитните атлети са изпитвали психически проблеми в даден момент от кариерата си. Това не е слабост, а естествена реакция на човешката психика към екстремни условия.
Спортистите на високо ниво са герои за мнозина, но те са преди всичко хора. А силата не е само в това да побеждаваш, а и в това да признаеш слабостите си и да потърсиш помощ.
