Коментар на Краси Панов
Броени дни след футболните бунтове и 30-ата годишнина от героичната победа на „Парк де Пренс“, когато Мичмана и Петела възкликнаха „Господ е българин!“, отново имаме повод за национална гордост.
Антоанета Стефанова, Нургюл Салимова, Виктория Радева, Гергана Пейчева и Белослава Кръстева постигнаха най-големия успех в историята на женския ни национален отбор по шахмат, като спечелиха Европейската титла. Мрежата прегря от снимки на прекрасните българки, които извършиха геройството в Будва (Черна гора). И по добра българска традиция, всички станахме шахматни специалисти.
И отново по добра наша традиция успехът има много бащи, а провалът само една майка. Боричканията за власт в българския шахмат избуяха с нова сила като в навечерието на последния мач, заваляха декларации, контрирани със селфита от залата на битките. А батакът в управлението на този спорт си остава пълен и не се вижда дори опит министърът на младежта и спорта Димитър Илиев да влезе в ролята си и да се намеси при решаване на проблемите. Но със сигурност ще пусне поздравителен адрес и ще се подреди за снимка с шахматистките.
Прекрасните български момичета ни донесоха много радост снощи и заслужават цялата ни любов и подкрепа. През последните вече не малко години свикнахме жените да мият очите на спорта ни. На прага на Олимпийските игри в Париж нека си спомним, че само преди 2 години трите ни олимпийски титли бяха дамски – на ансамбъла ни по художествена гимнастика и на момичетата в мъжки спортове Стойка Кръстева (бокс) и Ивет Горанова (карате). В борбата също отдавна разчитаме на дамското направление. Естествено, има и изключения, но те по-скоро затвърждават тенденцията, че за големите успехи разчитаме основно на момичетата.
Все по-рядко успяваме да възкликнем „Господ е българин!“. Но снощи „Господ беше българка!“. При това елегантна и красива…
