Бившият треньор на националния ансамбъл по художествена гимнастика Ина Ананиева сподели, че в момента се наслаждава на паузата си от треньорската професия и пожела на новите грации да надминат своите предшественички.

 

Както е известно, Ананиева е бременна в 7-ия месец и именно очакването на втората й рожба бе главната причина за временното оттегляне. Сама тя призна, че въпреки напредната бременност не се задържа много зад бюрото и се стреми да не се откъсва от залата, макар и режимът й сега да е доста по-лек.

 

„Общо взето се наслаждавам на моментите и на семейството, за които досега не оставаше време. Наслаждавам се и на успехите на художествената гимнастика. В седмия месец съм, чувствам се перфектно, като всяка бременна жена“, коментира Ананиева пред „Събуди се“ по NOVA.

 

„Наистина научихме пола преди буквално 2-3 седмици, когато бяхме на преглед. До този момент бебето не желаеше да се обърне така, че да го видят. Момиченце е. Някак си очаквах да е момче. Господ е решил момиче, дай Боже, всичко да е наред. До последно не знам дали ще остане името, което съм й замислила.“

 

„Моята дъщеря Алексана е много щастлива. Винаги си е пожелавала да има братче или сестриче. Най-накрая нейната мечта се сбъдна.“

 

„Почти не се качвам в кабинета, не е типично за мен да стоя зад бюрото. Стоя долу при треньорите и децата и се опитвам да помагам. Там ми е мястото, там ми е силата. Опитвам да помагам с моя опит и рутина. „Левски“ е дал най-много национални състезателки, с най-много взети медали от световни, европейски първенства. Говоря за новото време.“

 

„Много удовлетворена се чувствам от всичко, което направихме с момичета, с целия екип, с Илиана Раева. Връщам се назад, гледам записи, макар да познавам всяко тяхно трепване. Все още се вълнувам и преживявам нещата, все едно се случват за първи път. Незабравими емоции бяха на Олимпиадата в Рио де Жанейро.“

 

„По никакъв начин не съжалявам за решението си да прекъсна треньорска дейност. Не ми липсва залата на тези обороти и на този режим, които бяха. Иначе пак съм там, но на по-лек режим.“

 

„Много се радвам, че по-голямата част от момичетата останаха в художествена гимнастика. Ще бъдат полезни. Любомира Казанова остана в клуба, работи с малки дечица. Малко повечко се нервира, но тя е млад специалист. За Михаела Маевска – беше моя идея тя да стане помощник-треньор след Олимпийските игри. Ренета Камберова и Цвети Найденова засега стоят далеч от залата, но и те ще се върнат.“

 

„Разбира се, че следя новите грации и се вълнувам за всеки техен старт. Чуваме се с треньорите им, за да знам какво е състоянието им. Ударно начало направиха. Пожелавам им все такива успехи. Естествено, ще има и несполуки, но това не бива да ги плаши. Дано само да са здрави.“

 

„Мога да кажа, че Весела Димитрова е много по-строга от мен, много по-взискателна. Много по-голям педант. За големите цели обаче се необходими точно такива хора.“

 

„Нормално е момичетата да се притесняват, но са много талантливи. Няма нищо по-хубаво от това да са толкова амбицирани да успяват. Пожелавам им да надминат нашите успехи. Трябва всяка година да се показват в различна светлина с различни композиции, да налагат българския стил.“

 

„Разбира се, че медийният интерес натоварва. Ти се концентрираш в залата и страничните емоции натоварват, но без това не може.“

 

„Наистина се чувства страшно удовлетворена като треньор от това, което направих. Колкото и нескромно да звучи, през последните 4 години съм сред най-успелите треньори в художествената гимнастика. Не знам... Вярвах, че нещата ще приключат както трябва. Знаех, че всичко, което правехме, го правехме със страшно много любов и много почтено. Нямаше как да не успеем.“