Пред "Спорта" Карлос хвърли повече светлина около допинга във вдигането на тежести и разсея някои стереотипи.
Той определи своя метод на работа за "правилния и по-скъпия", в сравнение с по-лесния и по-евтин път на "химията".
"Допингът е голяма опасност. Аз гледам маскимално професионално с най-добрите хора да работя. Ходя на състезание с целия си екип и всички ядем от едно и също място. Аз няма как да взимам допинг, освен ако не ме "сготвят". Ние сме заедно и всички ядем една и съща храна, за да може ако има замърсена храна, да са всички пострадалите. Аз съм капризен откъм храна и правя всичко възможно.
Този месец не съм дал нито една допинг проба. В някои месеци давам по 4. Средно давам между 10 и 20 проби годишно. На състезание са задължителни пробите. Няма от какво да се притеснява българският народ. Аз съм наясно, че не е редно в днешно време да се ползват такива неща - не е честно спрямо другите, а и не е честно спрямо моето тяло. В щангите хората мислят, че взимаш допинг и почваш да вдигаш огромни килограми. Не е така точно. По-скоро се ползват за метод на възстановяване. Едно време при Абаджиев е нямало масажисти за всички, няма знания за възстановяване, няма криокамери и т.н. Щанги се вдигат единствено с много труд. По-скъпо е днес, но е професионално и много по-научно - витамини, сауни, масажи, вендузи, инфрачервени светлини, кондиционни тренировки и т.н. Много по-евтино е една химия да вземеш. В щангите няма как да не те хванат, ако си взимаш допинг. Хващат всички - и големи, и малки. Лабораториите хващат всичко месеци назад, а и щангите бяха заплашени именно заради допинга да отпаднат от олимпийските игри. Има едно момче от Узбекистан - Джураев - на 110 кг, който си постига резултатите от работа и талант", обобщи Насар.
