След победата на Ивайло Габровски в Обиколката на България с тима на „Несебър” той се срещна с журналисти, пред които сподели проблеми и очаквания за спортното си бъдеще.

Въпреки многократните му признания – преди, на и след тази среща, че „дължи победите си на клуба и на съотборниците си, на които искрено благодари за помощта”, остана и нагарчащо впечатление, че от клуба не сме били коректни към него, че сме се отнасяли, едва ли не, пренебрежително. За да разсеем тези впечатления; за да не падне сянка и върху победата на Габровски, и върху работата на клуба, заради уважението ни към истината само, ако щете, се налага да направим някои уточнения.

Не - с обида и/ли с омерзение, а с възможно най-голямата ни сдържаност – позоваме се само на фактите. 

1. След първата победа на И. Г. в Обиколката на България с „Несебър” - през 2008 г., не само не му попречихме да си намери „по-подходящ” /според разбиранията му/ тим, но търпеливо го изчакахме два месеца, преди да го вземем пак при нас. На това му викат просто толерантност.    

2. Идването на И. Г. в „Несебър” промени концепцията ни за отбора – подчинихме дейността си и на амбициозните му планове – рекордна победа в Обиколката на България. Пренаредихме целите си, регистрирахме даже българо-гръцки тим от по-високата категория - „континентал” и т. н. Това бе компромис в името на успеха /на бегача/ днес, а не /на отбора/ утре.  

3. На 26 юни 2009 г. И. Г. получи нов велосипед „Еди Меркс”, на стойност 7200 лв. Това бе жест към аса, пак в името на победата. Останалите караха с година и половина по-стари колелета.    

4. На 25 юли 2009 г. И. Г. счупи рамката на новия „Меркс” в Германия. За Обиколката на България колелото му вече имаше друга рамка – „стара” 18 месеца. На това пренебрежение към нуждите на звездата ли му казват?  

5. 5000 лева струват монтажът и каплите за велосипеда на И. Г. – нови „Кампаньол” – „Рекорд” и „Хиперон”; 1200 лв. - шпайковете „Шимано”; 140 лв. - гумите. Онези, които поне малко разбират от нашия спорт, схващат за какво става дума.

6. И. Г. получи привилегията да се придвижва със самолет за състезания - в Ейре, Германия, Белгия, Полша и т. н., докато съотборниците му пътуваха с микробус. Клубът му плащаше разходите за гориво, когато се движеше с кола за стартове из страната. Това не е ли реверанс към шампион?

7. И. Г. получи привилегията да избира къде и кога да стартира, с изключение на някои състезания, за които държахме да е с тима. Въпреки отстъпките, които направихме към програмата му, той отказа да кара във Венецуела /януари/, Белгия и Франция /април/, Дания /май/, Полша /юни и август/, Унгария /юли/ и Румъния /август/. И пред това вироглавство на аса замижахме в името на успеха. След неговата „благодарност” обаче се питаме дали не сбъркахме.  

8. За 15-месечното му пребиване в „Несебър” – от 1 юли 2008 г. до днес, заплатата на И. Г. не е изплащана навреме само два пъти – през май и юни т. г. Смятахме, че поне това „опущение” ще ни бъде простено, още повече че той и дума не спомена за специалните „шампионски” премии,... но нали вече говорихме за благодарността.

Това е. Пожелаваме на И. Г. нови победи и още нещо: освен към купите и към себе си, да поглежда от време-на време и към онези около него.