„Тя ми е като сестра!“, казва Мария Гроздева докато договаряме разговор с нея и друга огромна звезда на спортната стрелба – грузинката Нино Салуквадзе! Тя беше в Бургас като ръководител на отборите на Грузия до 16, 18 и 21 години за Европейското първенство по спортна стрелба с въздушно оръжие.
Когато застанат една до друга, двете събират невероятните 17 участия на Олимпийски игри и общо 8 медала в различните дисциплини на пистолета. Мария е стреляла под петте преплетени кръга 7 пъти, като има 2 златни и 3 бронзови отличия. Нино няма пропуск от Сеул 1988 до Париж 2024 – общо 10 участия и пълен комплект – злато, сребро и бронз. Тя държи рекорда за най-много участия на Олимпийски игри заедно с канадска легенда в конния спорт Йън Милър, вицепрезидент е на Европейската конфедерация по спортна стрелба, заместник-председател на Грузинския олимпийски комитет и Грузинската федерация по спортна стрелба.
СНИМКА: Нино и Мария пред Олимпийския комитет на Грузия, чийто заместник-председател е Салуквадзе
Връзката между Мария и Нино е скрепена със съперничество на рубежа и истинско, неподправено приятелство извън него.
Когато Мария Гроздева не успя да вземе квота за Олимпийските игри в Рио де Жанейро през 2016 г., сериозно мислеше за отказване. Тогава тя спечели златен медал на Световна купа именно в Рио, но след като квотите вече са затворени. И точно Нино Салуквадзе я убеждава да остане на рубежа за поне още един олимпийски цикъл. Двете започват да тренират заедно и взимат квота за Токио на едно и също състезание в Пекин.
СНИМКА: Витрина с трофеи на Нино на стрелбището в Тбилиси
Мария и Нино попадат за пръв път в една зала на надпревара за военни в София през 1984 г. Това е дебютен международен старт на 15-годишната Салуквадзе. По-малката с три години Гроздева все още не е започнала активна състезателна кариера. Тогава обаче те не се запознават, макар че помнят състезанието. Това се случва на следващата година, отново в София. Нино вече има във визитката си европейска и световна титли. Започват да се срещат все повече по различни шампионати и турнири.
„Когато я видях за пръв път тя вече беше звезда. Имаше успехи и при жените, въпреки че все още беше девойка. А аз бях начинаеща. Гледах я като икона. Спомням си първата ми Световна купа. Бях втора. Пред мен Нино, а зад мен Ясна Шекарич (олимпийска шампионка, обявена за №1 на 20 век в спортната стрелба на пистолет б.р.). И беше уаууу. Това е 1989 г.“, разказва Гроздева.
„Спомням си го. Дори имам снимка от този подиум. Тя беше много млада, много красива. Но ние никога не сме били конкурентки. Не съм я чувствала така“, казва Салуквадзе.
СНИМКА: Салуквадзе и Гроздева награждават заедно по време на Европейското първенство по спортна стрелба в Бургас
Първите Олимпийски игри на Нино са в Сеул през 1988 г., когато е едва на 19 години и печели злато и сребро. Гроздева дебютира под петте преплетени кръга в Барселона четири години по-късно с бронз.
Салуквадзе не успява да се реализира в Испания най-вече по политически причини. Тогава СССР се е разпаднал, а грузинското правителство първоначално взима решение спортисти, състезавали се за Съветския съюз да не участват в Барселона.
„И ние си стояхме вкъщи. Мислех си, че Грузия ще се състезава отделно. Но в последния момент решиха да участваме като Общност на независимите държави (ОНД)“, обяснява грузинката.
Това естествено увеличава вътрешната конкуренция, а на Олимпийски игри могат да участват само по двама представители на държава в дисциплина. Нино все пак преминава уверено вътрешните квалификации, стига до Барселона, но там остава 5-а и 10-а.
„Бях много уморена. А 5-о и 10-о място дори не искам да ги споменавам“, казва с усмивка олимпийската шампионка от Грузия.
„И аз съм така. В Пекин имам 5-о място и изобщо не си го казвам“, смее се нашата двукратна олимпийска шампионка Мария Гроздева.
Двете редовно се засичат по състезания и си помагат с каквото могат. Но приятелството им пламва след една неприятна случка. По това време треньор на Мария вече е мъжът й Валери Григоров, а на Нино нейният баща Вахтанг.
„На състезание в Милано на баща ми му стана лошо. Аз много се притесних и се развиках „баща ми не е добре, баща ми не е добре“. И Валери притича да му помогне. Тогава сърцето ми почувства, че сме много близки като хора. В такъв момент разбираш кой какъв човек е. А аз не забравям“, вълнува се Салуквадзе.
СНИМКА: Салуквадзе и Гроздева с бащата и треньор на грузинката Вахтанг
Историята на разгръщащото се приятелство продължава през 2015 г., когато Нино пристига в София при Емил Душанов (бивш треньор на Гроздева б.р.), за да й направят ръкохватка при българския майстор Димитър Спасов.
„Тогава 5-6 дни аз не се отделих от нея. Всеки ден я взимах. И насам-натам. Все исках някъде да ги водя, да им покажа всичко. И веднага след това тя ме покани в Грузия. Там как ме посрещна… Навсякъде, всичко да ми покаже. Грузинците са изключително гостоприемни. И оттогава – вечна любов!, казва Мария и продължава. – След това ходих и с Валери. На сватба ни каниха. С мъжа й си правиха 25 години от сватбата. Ама сватба ти казвам. Истинска грузинска сватба, само дето не беше с булченска рокля. Каниха ни и на друга сватба. Празнувах 50-ия си рожден ден в Грузия, сега вероятно ще отидем март месец да празнуваме рождения ден на Валери.“
СНИМКА: 2015 г., когато Нино Салуквадзе идва в София и оттогава двете с Мария са неразделни. Вдясно е Емил Душанов
Топлите отношения между звездите в женската стрелба не се изчерпват само с приятелството между Нино Салуквадзе и Мария Гроздева.
Двете разказват как друго величие – монголката Мункхбаяр Доржурен, която има два олимпийски бронза ги е поканила заедно с Ясна Шекарич да й гостуват една седмица, когато е спряла със спорта.
„Беше страхотно изживяване и голям купон“, казват двете.
А Нино е известна в стрелковите среди като Мама. Защото, освен за децата на Грузия, редовно приютява и се грижи за състезатели от Япония, Турция, Индия и други държави, които отиват на подготовка в Тбилиси.
Въпреки натоварената си програма Мария Гроздева и Нино Салуквадзе успяха да намерят време да се видят в Бургас. Дори участваха заедно в награждаванията. Те се разделят трудно пред зала „Арена Бургас“. Но са спокойни. Защото знаят, че през месец март отново ще са заедно. В Тбилиси. За рождения ден на Валери Григоров…
СНИМКА: Мария Гроздева празнува 50-годишен юбилей в Тбилиси
