Освен легенда на българското гребане, световен и олимпийски шампион, Светла Оцетова е дългогодишен технически директор на Международната федерация.

Тя бе технически делегат на Олимпийските игри в Токио.

Човек с огромен опит и безкрайни контакти в гребането, тя прави връзката между България и Международната федерация изключително топла.

Как видя Оцетова организацията на Световното първенство за юноши и девойки и какъв експеримент беше направен по време на шампионата в Пловдив, четете в следващите редове…

- Госпожо Оцетова, каква е оценката Ви за Световното първенство по гребане за юноши и девойки в Пловдив?

- Ще кажа само с една дума: Отлична. Няма да кажа 6+, защото винаги може организацията да стане по-добра. Коментарите, които чувам от отбори, от официални лица, от съдии, от всички, които са тук на Гребния канал в Пловдив са невероятно положителни. Имахме голям късмет с времето, което даде на състезателите равностойни условия в коридорите. Това също помогна да стане едно много силно състезание. В Пловдив всички забравиха за Covid-19 и само маските напомняха, че има нещо странно. Никой не говореше за Covid, докато в Токио това беше основната тема на медиите и на състезателите. Имаше зрители и атмосферата на състезанието стана емоционална. Лично аз се заредих с много положителна емоция от това Световно първенство.

- Какво от опита на Пловдив със Световното първенство за юноши и девойки може да бъде използвано от други страни, които ще организират големи състезания по гребане?

- На първо място бих поставила добрата комуникация с отборите, което им помага да пристигнат и да открият нещата, които са очаквали. Препоръчвам и пловдивския опит в организацията на движение на лодките на вода. Всичко е ясно, лесно и разбираемо. Това е пловдивският принос за водната логистика на състезания по гребане. За първи път в Пловдив пробвахме лека промяна на ширината на коридорите. От 12,50 метра ги направихме 12 метра. Има няколко места по света, където заради по-голямата ширина не успяваме да създадем  условия за 8 състезателни коридора, което е задължително условие за големи първенства. Ширината от 12 метра изпробвахме само в тренировъчните дни. Не казахме на никого за промяната. След като разширихме коридорите до 12,50 метра, попитахме състезателите дали са разбрали, че са гребали в по-тесен коридор. Отговорът беше, че не са усетили промяната. Това може би ще помогне при създаването на новото гребно съоръжение в Копенхаген. Същото е в Тракай (Литва), където не можаха да вземат голямо състезание по същата причина – ширината на коридорите.

- Госпожо Оцетова, има ли по света водни площи до големи гребни канали, които да се ползват не само при състезания, но да носят възвращаемост за инвеститорите, каквато е идеята и на втория гребен канал в Пловдив? Кой инвестира в такива развлекателни водни паркове?

- Да, възвращаемост има. Веднага се сещам за Загреб. Около основния гребен канал има водни площи с плажове, водни ски, водни колела. Друго такова място е Сарасота (САЩ). С моя помощ те направо го проектираха по този начин и сега непрекъснато имат различни събития, включително благотворителни. Токио също ще направи такова съоръжение след Олимпийските игри. В Итън (Англия) също има успореден канал, който се ползва за други дейности. Обикновено общините финансират изграждането на водни паркове, защото са най-заинтересувани да създадат добри условия за живот на своите граждани. Но много често финансирането става и чрез публично-частни партньорства.

- Кога ще научим оценката на Организацията на световното гребане за проведеното в Пловдив световно първенство?

- Това трябва да стане чрез доклад най-късно до месец след състезанието. В него всички отдели на международната федерация си дават мнението, както и организационният комитет от българска страна. Искам още от сега да похваля пловдивския Организационен комитет за това, че всички в него работят заедно. И резултатите са отлични.