Разказ на Краси Панов
Отиваме на среща с актуалната европейска шампионка на сабя за жени до 23 години Йоана Илиева. Пристъпваме в безистен близо до площад „Македония“ в София. Аз и 8-годишната ми дъщеря, току-що завършила 2 клас. Водя я с мен по обективни битови причини. Завършила, нали се сещате… Но тя от предишния ден знае, че ще се запознае с един нов спорт – фехтовка. И се вълнува…
На втория етаж в една от сградите влизаме в помещение, отлично организирано за спортна подготовка. Нищо не липсва, но и няма излишна показност. Защото голям спорт не се прави под неонови надписи. Той се случва именно в такива зали.
Тук тренира Йоана Илиева. Фехтовач на академия „Васил Етрополски“ и водещ национален състезател за България. Лъчезарно младо момиче, което преследва и настига мечтите си за успех в спорта.
„Това е 6-ото ми първенство до 23 години, но този път беше впечатляващо. Светлини, шоу. Финалната пътека беше все едно е мач за световната титла при мъжете и жените. Да спечелиш такъв форум наистина ти доказва, че вече си професионалист“, казва Йоана.
И не крие, че има достатъчно самочувствие, за да се сбие и при жените.
„Смятам, че съм подготвена. Имам повече подиуми от другите момичета. Европейското първенство до 23 години не го приемах като състезание, което трябва да спечеля задължително. Моят фокус вече е върху жените, а това беше просто стъпка“, споделя фехтовачката.
Тя бе приета от министъра на спорта Весела Лечева, която я награди заедно с националния ни отбор по художествена гимнастика, който спечели отборната титла и още 12 отличия на Европейския шампионат.
Емоциите, които описва Йоана са огромни. А освен мен ги поглъща и дъщеря ми. Която, слушайки за спортни победи и награждавания притихва и се сгушва, попивайки всяка дума...
Но това е само началото на пътя. Квалификациите за класиране на Олимпийски игри за европейски отбори и състезатели са почти непосилни. По-лесно е да вземеш олимпийски медал, отколкото да стигнеш до борбата за него. На континентален принцип шансовете да пратиш европейски тим или отделни състезатели не са големи. Въпреки това Йоана е решена да се бори и заедно със съотборничките си да стигнат до Олимпийските игри. Защото шансовете за класиране на отбор са по-големи. И българските момичета ще преследват целта.
Но от начало и как започва всичко? Дядото на Йоана Илиева има три внучки и иска всяка от тях да се занимава със спорт.
„Бях във втори клас. В училище дойдоха фехтовачи. Гледах сабите, маските и ме впечатлиха много. Отидох. Хареса ми. Реших да остана докато не си изградя мнение дали ми харесва достатъчно. Пробвах и други спортове. И така се оказа, че 2 години тренирам фехтовка. Майка ми се заинтересува, аз също. И изведнъж започнах да тренирам 6 пъти седмично“, казва Йоана.
Когато е на 12 години националният треньор Ивайло Воденов я забелязва и започват да работят професионално. Това е и човекът, който до днес е най-близо до нея в спортно-технически план. Започват международните състезания, които са доста скъпи. А и екипировката не е никак евтина.
„Тогава бате Иво и целият ни клуб инвестираха в мен. Радвам се, че успях да оправдая доверието им“, откровена е Йоана.
А 8-годишната ми дъщеря вече е забравила, че и аз присъствам на разговора и слуша само каката, която подрежда всяка стъпка от спортната си кариера…
След като през 2013 г. влиза сериозно в спорта, първите успехи на международно ниво идват през 2016 г.
„Благодарение на Фехтовална академия „Васил Етрополски“, федерацията и Ивайло Воденов от рано се намериха средства за мен. Започнах да получавам заплата още като 16-годишна. Тя не беше голяма, но имах джобни, не мислех за екипировка, лагери. Имах свобода да тренирам и го оценявам много“, казва Йоана.
В този период министър на младежта и спорта е Красен Кралев, който проявява специално отношение към подрастващите спортисти и държавата им осигурява адекватни средства за развитие.
„Няма как федерация без министерство. Тогава имаше награди, обърна ни се внимание. Философията и на министъра, и на моя треньор беше, че без да се наблегне на юношите и девойките няма как да имаш успехи при мъжете и жените“, искрено признава чаровната фехтовачка.
Пред нея има още дълъг път, защото едва сега навлиза в сериозния женски спорт.
Но 8-годишната ми дъщеря се запозна с млада българска шампионка. Която й разказа историята си. Обърна й внимание и й показа първите стъпки на спорта си. Сложи й маска, даде й сабя. И след това едно българско дете цяла вечер преразказваше историята на кака Йоана и си спомняше, че е видяло зала по фехтовка, хванало е оръжието и е сложило маската…
С актуалната европейска шампионка Йоана Илиева! Която за нея е… кака Йоана…
