Станка Златева получи за осми път наградата за спортист на месеца с ан­кетата на пресклуб „България". През септември тя спечели за пети път в кариерата си световната титла по борба при жените, в резултат на кое­то 17 от 27 редакции дадоха своя глас за Спортист №1 у нас за миналата го­дина. Ето какво сподели и самата Златева пред „Тема Спорт".

 

- Радвам се, че при толко­ва голяма конкуренция аз ви­наги намирам място в чел­ните места. Благодаря, че ме избрахте и че ми гласу­вахте доверие.

Успя ли да си починеш след световното първен­ство? Как се чувстваш психически и физически в края на годината?

- Да, успях. Имаше един възстановителен лагер, който ми дойде много доб­ре. Възстанових се и физи­чески, и психически и сега тепърва започваме подго­товката за догодина. Мис­ля, че вече сме готови да за­почнем на 100 процента.

Доста топло те пос­рещнаха у дома в Круша­ре. Така ли е всеки път?

- Да, винаги ме посрещат така. Този път дори бе мал­ко по-сериозно, дойдоха по­вече хора да ме видят. Всичко беше прекрасно и благодаря за това топло отношение към мен.

Какви са амбициите ти за олимпиадата? Напреже­нието не изглежда поне видимо да ти се отразява, но все пак отговорността става все по-голяма...

- Точно на миналата олимпиада заради от­говорност­та и това какво ис­кат хо­рата как   гледат към мен има­ше едно задъл­жаване - ти тряб­ва да си първа, и се получи този резултат. За тази олимпиада мисля да подходя по съвсем различен начин, да не обръщам вни­мание на приказки и амби­ции. Няма да повторя греш­ката от миналата олимпи­ада. Ще си върша работа­та, ще тренирам по програмата, която ми е даде­на, и ще гледам да не се на­товарвам психически. Ако пак започна по същия начин да мисля, както на минала­та олимпиада и се поддам на натиска от тези очак­вания, може пак да не издър­жа.

 

- Да предпо­читам да     съм спокойна. Каквото стане, това ще е. Не мога да   обещая   да стана първа. Всич­ко се случва, всеки може ^щ да загуби. Ще я караме лека-полека.

От федерацията обяви­ха, че си изпълнила поста­вената цел - изравняване на Сашо Томов и неговите пет титли. Сега целта е нова - Вальо Йорданов и се­демте златни отличия. Постижима ли е тя?

- Всичко е възможно. Чо­век трябва да има желание и да знае какво иска в живо­та. Ако аз го искам, предпо­лагам, че може да се случи.

Как ти се вижда конку­ренцията в лицето на ки­тайки и рускини?

- Всички изглеждат добре подготвени. Всички оти­ват за медал, за да над­вият съперника. Няма

време за подце­няване. - Ще има дос­татъчно бреме за подготовка. Ще има много лагери в чуж­бина и турнири. Ще има и европейско пър­венство. Има си ета­пи, на които да видим на какво ниво сме дос­тигнали, ако има греш­ки, да ги изчистим, за да сме напълно готови за олимпиадата.

Ти   си   завършила НСА   с   треньорски профил. Мислила ли си в тази посока да .продължиш евентуално след титла от Лон­дон, или ще гониш след това  и още олимпиада?

- Не, не съм, а и не искам да мисля за далечни неща. В момента съм концентри­рана върху подготовката за олимпийските игри. Пре­ди това има и европейско първенство, така че нека да не бързаме. Нещата трябва да стават едно по едно, защото иначе може да стане така, че да загубя концентрация. Не мога от­сега да говоря, тъй като   всичко   е възмож­но да се случи. Мога даполуча една по-теж­ка конту­зия и изоб­що да не участвам на олимпиадата. Затова искам да гледам само към предстоящото състеза­ние и да не си правя далеч­ни планове. Сега целта е успешно представяне в Лондон, а след това ще ви­дим.