„Точно тогава, когато съм притиснат, съм най-мотивиран. Истината е, че предпочетох да не взема медал от изхвърлянето, отколкото да остана със сребро в генералното класиране. Ясно е, че изхвърлянето не ми е най-силната дисциплина“, започна Насар.
„Това е една от най-ценните ми титли. Много хора ме подкрепят, много очакваха медала. Накарах ги да се съмняват, но в крайна сметка им дадох това, което искаха. Чухме българския химн, много хора пяха „Българи, юнаци“. Мисията ми е изпълнена“, допълни той.
„Благодаря на всички за подкрепата, обичам ви! Накарах иранците да усетят българската сила. Дадох им малко надежда, че могат да спечелят и…“, остави недоизказано Насар.
„Пълна почивка няма никога – не спираме да работим и именно затова идват успехите. Харесва ми нашата работа, обичам това, което правя, и съм удовлетворен. Викане, хъс, мотивация, радост – от всичко това съм загубил гласа си“, завърши българският шампион.
