Капитанът на “нерадзурите” заяви, че играчите, които не искат да бъдат част от миланския гранд, трябва да си тръгнат. Клубният президент пък потвърди, че става въпрос именно за турския национал, като подкрепи мнението на нападателя.
“След контузията, която получих на финала на Шампионска лига, все пак решихме и аз да пътувам с тима за САЩ. Да бъда там и да подкрепям момчетата, въпреки че не можех да играя, означаваше много за мен. За съжаление, по време на тренировките в САЩ аз получих нова травма в напълно различна област. Диагнозата беше за мускулно разкъсване. Тази контузия направи невъзможно за мен да бъда на терена по време на този турнир. Няма друга причина за това.
Вчера загубихме и това заболя. Усетих тъга не само като играч, но и като някой, който наистина го е грижа. Въпреки че в момента съм контузен, аз вдигнах телефона веднага след мача и се обадих на няколко съотборници, за да повдигна духа им. Защото така правиш, когато те е грижа за твоя тим. Това, което ме изненада още повече, бяха думите, които дойдоха след това. Думи, които те нараняват. Думи, които разделят, а не обединяват.
В моята кариера никога не съм търсил оправдания. Винаги съм поемал отговорност. Дори съм играл с болки. Бил съм лидер, особено в трудни моменти. Не с думи, а с действия. Уважавам всяко мнение, включително от съотборник или от клубен президент. Но уважението не е еднопосочна улица. Винаги съм показвал уважение на и извън терена. Вярвам, че във футбола, както и в живота, истинската сила лежи в това да демонстрираш респект особено когато емоциите взимат връх.
Никога не съм предавал този клуб. Никога не съм казвал, че не съм щастлив в Интер. Имал съм изкушаващи оферти в миналото, но съм оставал. Защото дълбоко в себе си знам какво означава тази фланелка за мен и вярвам, че моите действия са красноречиви. Имал съм честта да нося капитанската лента на моята родина. Научил съм се, че да бъдеш лидер лидер означава да подкрепяш своя тим, а не да сочиш с пръст, когато е най-лесно.
Обичам тази игра. Обичам този клуб. Обичам и тези цветове, за които съм се борил всеки ден. Какво предвещава бъдещето, предстои да видим. Но историята винаги помни тези, които устояват, а не тези, които викат най-силно”, се казва в позицията на Чалханоолу.
