Кот д‘Ивоар и Норвегия се изправят един срещу друг на „Далас Стейдиъм“ от 20:00 часа.

Исторически поход за „слоновете“

Кот д'Ивоар се намира в непознати води, след като за първи път в своята история успя да преодолее груповата фаза при четвъртото си участие на Мондиал. „Слоновете“, които за пръв път печелят и два мача на един турнир, показаха характер, отбелязвайки първия гол и в трите си срещи от групата. Единствено Нигерия през 1994 г. е постигала това по-често (в четири мача) сред африканските нации.

Възпитаниците на Емерс Фае изоставаха в резултата едва за 3 минути и 29 секунди по време на груповата фаза – при драматичната загуба с 1:2 от победителя в група E Германия. Те обаче отговориха на това предизвикателство по най-добрия начин, подпечатвайки класирането си с чиста победа с 2:0 над Кюрасао.

Герой в този мач стана Никола Пепе, който отбеляза и двете попадения. Бившето крило на Арсенал реализира най-бързия гол за страната си на световни финали – само след 6 минути и 4 секунди игра. Така той стана вторият играч от Кот д'Ивоар с два гола в един мач на Мондиал, 20 години след като Аруна Диндан го направи срещу Сърбия. На 31 години и 27 дни, Пепе е и вторият най-възрастен африканец с дубъл на световни финали след легендарния Роже Мила (38 години и 34 дни за Камерун срещу Колумбия през 1990 г.).

Освен Пепе, ключова роля за тима играе и Ян Диоманде. Крилото на РБ Лайпциг стана едва вторият африкански футболист, завършил групова фаза с 10+ дрибъла и 10+ създадени шанса, след Куинтън Форчън за Южна Африка през 2002 г.

Завръщането на головата машина Холанд

Както се очакваше, Ерлинг Холанд е голямата звезда при завръщането на Норвегия на световната сцена след 28-годишно отсъствие. Нападателят на Манчестър Сити наниза четири гола в първите си два мача, помагайки на тима на Стале Солбакен да победи Ирак (4:1) и Сенегал (3:2).

Въпреки че целият фокус преди финала на група I срещу Франция беше върху сблъсъка му с Килиан Мбапе, Холанд остана неизползвана резерва. Тъй като класирането вече беше подсигурено, Норвегия стана едва четвъртият отбор в историята, който прави 10 или повече промени за мач в рамките на един Мондиал. В крайна сметка Усман Дембеле открадна шоуто с хеттрик за „петлите“ при победата с 4:1, която нанесе едва втора загуба на „викингите“ в последните им 19 мача.

Очаква се Солбакен да се върне към състава, победил Сенегал, което означава, че звезди като Мартин Йодегор и Александър Сьорлот отново ще бъдат титуляри. Това дава шанс на Холанд да се превърне в първия играч от Шандор Кочиш (Унгария, 1954 г.) насам, който вкарва по два или повече гола във всеки от първите си три мача на Световно първенство.

Директни сблъсъци

Това ще бъде първата в историята среща между двата национални отбора. Статистиката обаче показва някои интересни тенденции. Кот д'Ивоар има само една победа в петте си мача срещу европейски съперници на световни финали (1 равенство и 3 загуби).

Норвегия, от своя страна, е загубил само два от 19-те си мача срещу африкански нации (9 победи и 8 равенства). Двете им срещи с африкански отбори на Мондиал завършват с победа 3:2 над Сенегал в този турнир и равенство 2:2 с Мароко преди 28 години.

Това ще бъде едва третият мач за Норвегия в елиминациите на Мондиал, като предишните два са загубени от Италия (1:2 през 1938 г. и 0:1 през 1998 г.). Само две африкански нации в историята са печелили първия си елиминационен мач на Световно първенство – Камерун през 1990 г. и Сенегал през 2002 г.

— — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — —

КОТ Д‘ИВОАР - НОРВЕГИЯ 0:0 

Кот д’Ивоар: 1. Яхия Фофана - 3. Гислен Конан, 7. Одилон Косуну, 17. Гела Дуе, 20. Емануел Агбаду - 8. Франк Кесие, 18. Ибрахим Сангаре, 26. Крист Инао Улай - 9. Анж-Йоан Бони, 11. Ян Диоманде, 19. Никола Пепе

Резерви: 16. Мохамед Коне, 23. Албан Лафон, 2. Усман Диоманде, 5. Уилфред Синго, 13. Кристофър Опери, 21. Еван Ндика, 4. Жан-Микаел Сери, 6. Секо Фофана, 25. Парфе Гиагон, 10. Симон Адингра, 12. Елие Уаи, 14. Умар Диаките, 15. Амад Диало, 22. Еван Гесан, 24. Базумана Туре

Селекционер: Емерс Фае

Норвегия: 1. Йорян Ниланд, 3. Кристофер Айер, 5. Давид Мьолер Волфе, 16. Маркус Холмгрен Педерсен, 17. Торбьорн Хегем, 6. Патрик Берг, 8. Сандер Берге, 10. Мартин Йодегор, 7. Александър Сьорлот, 9. Ерлинг Холанд, 20. Антонио Нуса

Резерви: 12. Сандер Тангвик, 13. Егил Селвик, 4. Лео Йостигор, 15. Фредрик Андре Бьоркан, 24. Сондре Лангос, 25. Хенрик Фалкенер, 2. Мортен Торсби, 14. Фредрик Аурснес, 18. Кристиан Торствед, 19. Тело Осгор, 21. Андреас Шелдеруп, 22. Оскар Боб, 23. Йенс Петер Хауге, 11. Йорген Странд Ларсен, 26. Юлиан Риерсон

Селекционер: Стале Солбакен

Стадион: "Далас Стейдиъм"

Съдия: Хесус Валенсуела (Венецуела)