След като националният отбор пропусна трето поредно световно първенство, в страната започна мащабен процес на реформи, който цели да промени из основи функционирането на Серия А и цялата футболна система.

Крахът на „адзурите“ доведе до сериозни трусове на институционално ниво. Президентът на Италианската футболна федерация Габриеле Гравина подаде оставка, последван от селекционера Дженаро Гатузо и ръководителя на делегацията Джанлуиджи Буфон. Така започна нова фаза, в която се търси цялостно преструктуриране.

В центъра на вниманието е предстоящият избор за нов президент на федерацията, като сред фаворитите е Джовани Малаго. Паралелно с това се обсъждат и по-символични фигури като Паоло Малдини и Алесандро Дел Пиеро, които биха върнали идентичността на италианския футбол.

Истинският проблем обаче е много по-дълбок. Въпреки силното представяне на клубовете в европейските турнири, първенството губи привлекателност и изостава в развитието на нови звезди. Липсата на играчи от калибъра на Килиан Мбапе или Ламин Ямал е показателна за системен дефицит в школите.

Статистиката е категорична - делът на чуждестранните футболисти в Серия А е нараснал от 55% преди няколко години до над 69% днес. Това поставя под въпрос развитието на местни таланти и създава зависимост от външни пазари.

Един от основните проблеми се крие в сложните финансови механизми при трансферите между италиански клубове. Те често правят вътрешните сделки по-трудни и по-скъпи от международните, което насочва клубовете към чужбина вместо към развитие на местни играчи.

Затова ръководството на лигата, начело с Ецио Симонели, подготвя сериозни реформи. Сред тях са облекчаване на трансферните процедури, създаване на гаранционни механизми с подкрепата на държавата и въвеждане на финансови стимули за клубове, които развиват национални състезатели.

В по-широк план се обсъждат и данъчни облекчения, инвестиции в инфраструктура и дори промени на европейско ниво, свързани с правилата за привличане на млади играчи.