Беше време, когато Георги Димитров минаваше за най-известния българин по света. За работата му в Коминтерна и за защитната реч на Лайпцигския процес знаеха и политическите затворници в Сибир, и работниците на Хенри Форд в автомобилните заводи в Детройт.

Той беше знаме и на цялата Латинска Америка. После войната свърши, хората тръгнаха на опера и дойде време, в което най-важният българин по света стана Борис Христов. Признаха прочутия бас за един от най-значимите оперни изпълнители на 20-и век.

Пее в италианската "Ла Скала", в лондонсаката "Ковънт Гардън", но не и в "Метрополитън" в Ню Йорк. През 1950 г. Христов не е допуснат на територията на САЩ заради Емигрантския закон на Маккартър, който забранява издаването на визи на лица от Съветския блок. По-късно прочутият българин получава десетки покани и от "Метрополитън", но заради накърнената гордост отхвърля всички.

Светът се поклони и на божествената Райна Кабаиванска, защото бяха години, в които талантът и културата носеха надеждата.
След това стана важно как се ритаме през пищялките и 80-те години принадлежаха на Христо Стоичков. Звездата на Модерния ляв изгря в ЦСКА, избухна в Барселона и заблестя най-ярко на световното първенство по футбол в САЩ през 1994 г., където Камата стана голмайстор и помогна на България за немислимото 4-о място.

Най-успелият български футболист в историята е печелил Златната топка и Златната обувка, КЕШ и КНК, пет пъти е ставал шампион на Испания. За Стойков, както го наричат в любимата му Барселона, говорят всички.

Днес Ицо ходи на лов, среща се с шейхове и търси новия път в живота. Защото футболът е до време, а за славата римляните са казали всичко. Тя преминава.

Кой е най-известният българин днес? Редакцията на радио Дойче веле се спря на 23 имена от различни обществени сфери. В класацията, подредена по азбучен ред, присъстват трима спортисти: световната шампионка по карате, кик-бокс и бокс Деси Кирова (Дейзи Ланг), 19-ият световен шампион по шахмат Веселин Топалов и сумистът Калоян Махлянов-Котоошу, първият европеец, носител на Купата на императора в две хиляди годишната история на традиционния японски спорт. На някои може би им се струва странно, но Димитър Бербатов не е посочен сред известните българи. Красотата на Дейзи Ланг, успехът в една специална културна среда на Котоошу и интелектът на Топалов са натежали повече от способността на Митко да рита топка и популярността на марката "Манчестър Юнайтед".

След 10 години и тези ще бъдат изместени и класацията на Дойче веле ще има друго съдържание. Защото успехът има значение днес и сега. А славата се усеща само докато си на сцената.
Всичко тече и всеки подлежи на забрава. Особено в живота.