Отстрани изглежда, че за него не е проблем да се справя с огромното напрежение във футбола на най-високо ниво, както и да държи под контрол съблекални, пълни със звезди и играчи с голямо его. 
 
„Понякога ни се струва, че не сме достатъчно оценени. Бих искал да съм муха на стената и да чувам какво казва един футболист, когато не играе и се прибира вкъщи. Много играчи са имали проблеми с мен, но в крайна сметка всичко се разреши. Имаше един играч, няма да казвам името му, който, когато говорех в съблекалнята, слагаше кърпа на лицето си, за да не ме чува. Беше в началото на кариерата му. Един ден му казах: „Не можем да продължаваме така.“ Има играчи, които, когато ги оставиш на пейката, им е трудно да те поздравят на следващата сутрин. И в този момент те объркват човека и играча.
 
Винаги казвам: "Кой си ти?" Ти, Джакомо, не си актьор, а човек, който играе. Вие сте човек, който прави това, което му харесва.
 
Футболистът казва: "Аз съм футболист." Не, ти играеш футбол. Аз не съм треньор - аз тренирам. Плащат ми, за да вземам решения. Някои играчи се объркват за това. Те си мислят: „Карло е треньор, няма да го поздравя“. Но ако разберат, че това е моята работа, тогава ме приветстват. Обясних това на някои от тях и те накрая ме поздравиха“, откровен бе Анчелоти.
 
В един етап преди завръщането му в Реал Мадрид мнозина се чудеха дали Анчелоти не е в залеза на мениджърската си кариера, след като е направил крачка надолу от елита. 
 
„Сега е много по-сложно от преди. Преди просто имах лист хартия, където записвах: защитна линия, кой изпълнява ъгловите удари, кой изпълнява дузпите, кой ще удари топката с глава, маркировките на защитните фигури... и това беше. Сега има клипове, показващи позицията на играчите, акто в защита, така и в атака. И много други неща", смята Анчелоти.