Звездата на Барселона Ламин Ямал даде интервю за предаването „Universo Valdanо“ по испанската телевизия „Movistar Plus“, от което досега излизаха само определени откъси. В него големият талант на каталунците отново говори за "Златната топка" и отново намеква, че смята себе си за най-заслужил за наградата.
„Тази награда се оценява по различен начин. Когато бяха Меси и Кристиано, всички знаеха, че те са двамата най-добри в света, така че отличието се разпределяше между тях. Проблемът сега е, че хората оценяват неща, които не са свързани със „Златната топка“. Например, когато казват, че трябва да я спечели играч на ПСЖ, защото е спечелил Шампионската лига", казва Ямал.
"Когато спечелиш Шампионската лига, ти дават наградата на Шампионската лига за ПСЖ, който е бил най-добрият отбор, и това е наградата за ПСЖ. Друго е, ако в ПСЖ играе най-добрият футболист в света. Тогава смятам, че тази награда трябва да се даде на най-добрия играч в света и точка. Не на играч, който е вкарал 80 гола, защото когато вкараш 80 гола, ти дават наградата за голмайстор на сезона.
Това са много различни неща, които хората не разбират. Най-добрият играч в света е този, когото ти, като коментатор, гледаш в мача и му се наслаждаваш, виждаш, че е много по-различен от всички останали. Когато фокусът се върне върху това и най-добрият играч в света бъде наистина най-добрият, а не този, който вкарва най-много голове или е спечелил най-много титли, тогава наградата ще възвърне стойността, която има", добавя големият талант на Барселона.
В друг аспект от разговора Ламин коментира модерния футбол и защо понякога се прибира у дома ядосан: „Начинът, по който аз израснах с футбола, беше, когато гледахме цели мачове, от нулата до деветдесетата минута. Не влизах в приложение, за да видя колко гола или асистенции има всеки играч. Тогава всички се наслаждаваха на футбола. Гледаше атакуващ полузащитник, който може и да не е вкарвал 20 гола, но беше удоволствие да го наблюдаваш, като например Йозил, когото много харесвах.
Мисля, че сегашното поколение влиза в мача, гледайки някое приложение, и казва: „Ламин е вкарал два гола или е дал две асистенции, значи е направил много добър мач“. А има моменти, в много мачове ми се е случвало, в които съм усещал, че съм направил спектакъл, но може и да не съм вкарал гол, и въпреки това си лягам много доволен, защото знам, че футболът не е само този, който вкарва гола, а цялата атака от изнасянето на топката от вратаря.“
Той добавя по темата: „Прибирам се вкъщи и понякога съм ядосан, а майка ми винаги ме пита дали съм се ядосал, защото не съм вкарал гол. Аз ѝ отговарям, че никога няма да се прибера ядосан, защото не съм вкарал гол. Вкарването на гол е статистика. Ядосвам се, ако не докосвам топката, ако не мога да се насладя на играта, това е нещото, което най-много ме ядосва.“
По отношение на чисто футболните аспекти, той признава: „На тренировките винаги говоря с Фермин, който е играч, който повече търси празните пространства, или с Ерик (Гарсия) и Жул (Кунде). Казвам им, че предпочитам да ме дублират отвътре, защото ако го направят, или остават сами, или излизат от ситуацията и вече не могат да ми пречат, така че са елиминирани. Опитваме се да го обсъждаме. Най-простите неща във футбола са тези, които работят най-добре. Ако един играч постоянно тича в празното пространство, а защитата стои на място, има една секунда, в която той ще остане сам, и точно тази секунда трябва да се тренира винаги. Това е секунда, която трябва да прецениш много добре.“
