- Огледайте се само! Виж­те на какъв стадион сме в мо­мента и няма да ми задавате този въпрос. Лех е тради­ционно силен отбор в евро­пейските турнири. Жалко, че тази година ги пропускаме заради петото място от мина­лия сезон. Но амбициите ни са големи.

Но стадион „Миески" е далеч от класата на „Ноу Камп", където ви боготвор­ят...

- „Ноу Камп" е нещо уни­кално. Събира 100 000 фенове. Но в Познан атмосферата е страхотна и стадионът е по-нов. Онази трибуна (посочва към един от секторите - б. а.) е голямата атракция тук. феновете там викат по-сил­но от тези на „Ноу Камп". По­вярвайте ми!

 

Какво искате да постиг­нете с Лех"?
- Да играем красив футбол. Опитвам се да вкарам това, което съм научил в Барсело­на. Получава се по малко. Целта през сезона е титлата, купата на Полша и после до­бро представяне в Европа. За втора година съм в стра­ната и виждам, че всеки ден нивото на футбола се пови­шава. Домакинството на Евро 2012 увеличава инте­реса на феновете и на хора­та, които не са толкова запа­лени. В Полша се играе доста твърдо. Има млади треньори, които работят усилено за по­добряване на тактическата дисциплина у играчите.

Какво ще кажете за Александър Тонев, когото взехте от ЦСКА през лято­то?

- Алекс е млад футболист, който знае как да се отлича­ва. Много бързо крило е, мо­же да играе по двата фланга. С ръководството прецених­ме, че толкова млад футбо­лист ще ни свърши работа. Доказателство за правилно­то ни решение е, че Алекс дебютира в националния от­бор на България като играч на Лех. Смятам, че до Нова година ще се е адаптирал на­пълно към полската лига и тепърва ще виждаме най-до­брото от него.

Ще видим ли и друг бъл­гарин в Лех?

- Напълно възможно е. В прекрасни отношения съм с Христо Стоичков, а и с Алекс често си говорим за българ­ски футболисти. Коментира­ме различни имена. По­стоянно следя по 4-5 играчи. България е една от страните в полезрението ми.

Какво си говорите със Стоичков?

- С Христо сме минали за­едно през щастливи и тежки периоди, които каляват приятелството. Семействата ни са близки, футболът се нуждае от темпераментни и комуникативни личности ка­то Стоичков. Най-важното му качество - добър приятел е.

Каква е разликата меж­ду Барселона на Стоич­ков и Бакеро с тази днес?

- През годините Барса из­расна много в тактически и физически аспект. Играчите са с подобни качества - и преди, и днес са много поли-валентни. Не е проблем да извадиш един и да пуснеш друг. Стоичков, Чики Бегиристайн, Михаел Лаудруп, Гилермо Амор не са по-слаби от днешните звезди. От нашето време до днес Барселона измина дълъг, много дълъг път - от силен до изключите­лен отбор.

Може ли някой да бие Барса?

- В елиминационната фаза на Шампионската лига, кога­то се играе на разменено до­макинство, е почти невъз­можно. Да гостуваш на „Ноу Камп" е кошмарно. Но красо­тата във футбола е, че никога не можеш да си сигурен как ще завърши един мач. Бар­са трябва да опази от конту­зии Меси, Шави и Иниеста. Те са гарант за титли.

Кой отбор се доближа­ва най-много до Барсело­на?

- Манчестър Юнайтед се старае да наподобява. Вина­ги тимът е сериозен конку­рент, но не може да играе срещу Барселона. Англи­чаните се сриват психологи­чески, когато трябва да се срещнат с каталунците. Вся­ка година се канят, че най-по­сле ще победят Барса, но дойде ли мачът, се сблъскват с реалността. Днес най-подготвен да бъде равностоен е Реал (Мадрид). Само този съперник може да бие днеш­ната Барса.

Благодарение на Бар­селона националният от­бор на Испания стана евро­пейски и световен шам­пион. Така ли ще бъде и на Евро 2012?

- Факт е, че най-малко се­дем души от състава на Испа­ния са футболисти на Бар­са. Затова и националният тим играе със същия стил. Поколението е фантастично. Мисля, че Испания е фаворит не само на Евро 2012, но и на Мондиал 2014. На пред­ишните два големи турнира отборът печелеше с лекота мачовете.

Ще гледате ли на живо двубоите на европейско­то?