"Гадзета дело спорт" се срещна с Бепе Марота след дълга серия от празненства, за да върне лентата на един 50-годишен филм, в който Бепе прилича на Тото от Ново кино Парадизо. А онова дете, което е помагало на домакина на Варезе Калчо да помпа топките, се превърна в президент на Интер.
Успявате ли още да видите онзи Марота, който на 19 години, през 1976 г., вече е бил отговорник за младежкия сектор във Варезе Калчо?
„Разбира се, помня всичко от началото си. Живеех в Авиньо, на 500 метра от стадион Маснаго. Варезе играеше в Серия А и още от дете това беше моето място на мечтите. Бях на 8 години, когато, само и само да следя тренировките, помагах на домакина да чисти обувките, да помпа топките и да подготвя екипите. После, преди сезон 1976/77, Гуидо Борги, синът на митичния Командаторе Джовани, този от Ignis, ме направи ръководител във Варезе.“
В онези години сте учили и сте играли футбол.
„Тъкмо бях завършил класическата гимназия Кайроли, където са учили също Марио Монти, Алфредо Амброзети, Бобо Марони и Атилио Фонтана. Фонтана и Марони бяха по-големи от мен. Помня, че идваха в гимназията с политически вестници под мишница, докато аз пристигах с Gazzetta. Играехме в отбора на гимназията. Марони беше корав дефанзивен халф, тип Бенети, Атилио Фонтана, наричан Атила, беше Тардели, който бележи. Аз бях полузащитник тип Чаланоолу. Тип… защото нямах таланта да стана футболист.“
Писали сте и за местния вестник. Можехте ли да станете журналист?
„Не, аз исках да стана футболен ръководител. Харесваше ми по-скоро да бъда телевизионен коментатор, всъщност радиокоментатор. Обожавах Tutto il calcio minuto per minuto и още сега имитирам Сандро Чоти, който се включваше със своето Scusa Ameri. Да, с удоволствие бих бил радиокоментатор.“
Първият ви трансферен удар като спортен директор на Варезе?
„Доведох Микеланджело Рампула от Патезе, малък сицилиански отбор, и той веднага стана титулярен вратар. На 18 години дебютира в Серия B срещу Милан на Барези, Тасоти и Коловати и не допусна гол. С Рампула все още сме приятели.“
След Варезе сте били спортен директор, изпълнителен директор, а сега президент, минавайки през Монца, Комо, Равена, Венеция, Аталанта, Сампдория, Ювентус и Интер. Кой опит носите най-близо до сърцето си?
„Всички, по различни причини. Но ако наистина трябва да избера един, ще кажа промоцията в Серия А с Венеция, когато прекосихме лагуната като победители на Бучинторо — лодката на дожите.“
Най-талантливият играч, който сте имали?
„Алваро Рекоба. Виждал съм го дори на тренировки да прави неща, които ние, хората, дори не можем да си представим. Един от редките случаи на играч, който сам струва колкото цял отбор, но и доказателство, че чистият талант не е достатъчен, за да станеш огромен шампион.“
Най-харизматичният треньор?
„Биха били много. Но от уважение към старшинството ще кажа Берселини, Железния сержант, когото имах в Комо. Беше в края на кариерата си, но знаеше как да бъде слушан. Имам и много хубав спомен за Пиерлуиджи Фрозио, чиято история е като тази на Киву: бях го взел от Примаверата на Перуджа и с Монца спечелихме Серия C.“
Президентът?
„Имал съм много и всички различни, но от всеки съм взел по някакъв урок и много мъдрост. Във Варезе имах Гидо Борги, на когото дължа признателност, защото ми направи първия договор. Мисля, че взимах 150 или 200 хиляди лири на месец. После, пак във Варезе, имах Колантуони, моя ментор — културен човек с три дипломи, приятел на Алдо Моро. А след това Дзампарини — бурен и много компетентен… Мога да продължа с часове да споменавам президенти, които са оставили следа.“
Журналистът?
„Казвам Джани Брера — гигант. Вечерял съм с него и Колантуони в Олтрепо Павезе. И имах слабост към гласа и изказа на Чоти. Той знаеше всичко за музиката и винаги имаше тесте карти в джоба си. При първа възможност, дори в такси или на летището, веднага започваше "брискола" или "скопа д’аси.“
Били сте и съкурсник на Моджи…
„Не точно съкурсник, но заедно посещавахме първия курс в Коверчано за спортни директори. С нас бяха още Витали, Белтрами, Превиди, Пиерпаоло Марино, Солиано… Този курс беше по идея на Алоди, предшественик в ролята на ръководителя. Той твърдеше, че футболът е единственият свят, в който зидар може на следващия ден да стане архитект. И все още е така.“
От Юве през есента на 2018 г. си тръгнахте, защото не бяхте съгласен с привличането на Роналдо?
„Не бях съгласен, но не си тръгнах заради това. Да кажем, че когато собственикът прави крачка напред, директорът трябва да направи крачка назад… От Ювентус помня много хубави моменти и с Андреа Аниели останах в добри отношения.“
Но вярно ли е, че напуснахте, без да имате нищо сигурно?
„Прибрах се вкъщи, преживявайки най-голямото разочарование в живота си, без никакъв ангажимент. Но на следващия ден, точно на следващия ден, получих съобщение от непознат за мен номер, подписано Джанг… Веднага се обадих на Урбано Кайро, за да ми потвърди, че това наистина е номерът на Джанг. И така започнах отново като изпълнителен директор на Интер. После дойде фондът Oaktree, към който изпитвам огромна признателност. Имам голямо уважение към техния дълбоко сътрудничещ и синергичен подход към клуба. Дължа им благодарност, че ми предложиха възможността да стана президент, затваряйки по най-красивия начин кръга на кариерата ми.“
Какво отговаряте на тези, които говорят за #MarottaLeague?
„Благодаря за този въпрос. Мисля, че в социалните мрежи изобилстват клавиатурни лъвове, които не знаят нищо за хората, за които говорят, нито за пътя, който тези хора са извървели. Лесно е да съдиш, без да познаваш. Така само се хвърля кал във вентилатора.“
Енцо Ферари е твърдял, че в Италия прощават дори на крадци и убийци, но не прощават на тези, които успяват.
„Има твърде много хора, които не умеят да приемат поражението, жертви на културата на подозрението и завистта.“
Вярвате ли в Бог? Къде и кога го срещнахте?
„Разбира се, идвам от много католическо семейство и самият аз съм католик. Преминах през наистина тежки моменти по време на Covid, дори бях с кислородна маска… Но не вярвам в Бог, който прави чудеса по поръчка. Моят Бог е този от здравите житейски принципи. Бог, който ми дава сила и равновесие.“
Вярно ли е, че се отпускате с музика? Каква?
„Съвсем вярно. Първото нещо, което правя сутрин, е да слушам хубава музика. Дори докато се бръсна. Обичам музика за пиано — класическа и модерна. Например Ейнауди, Алеви или Джулия Мацони.“
Какво друго правите в свободното си време?
„Чета много. Наскоро ми хареса "Хляб и оръдия" (Pane e cannoni) на Федерико Рампини. Обяснява как днес икономиката, технологиите и военната мощ са се превърнали в едно цяло и как това променя конкретния живот на всички нас. Книга, която помага да разберем света, в който живеем, без да му се подчиняваме.“
Накъде водите мечтите си, каква е следващата цел?
„Би било прекалено лесно да кажа Шампионската лига. Разбира се, че искам да я спечеля с Интер. Моите отбори са играли 4 финала и са ги загубили… Но има нещо повече. Искам най-накрая да започна третата фаза от живота си — тази на serve, разбирана като връщане обратно.“
Тоест?
„Има едно житейско правило от най-добрата англосаксонска филантропска традиция, което разделя живота на три фази: learn — учи, после earn — използвай наученото и създай стойност, и накрая serve — върни обратно, опитай да върнеш късмета, който си имал. Това се превърна в моя мантра. Затова пиша книга, която иска да бъде нещо като манифест за спорта така, както аз го разбирам, от гледната точка на моя опит. Спортът като училище за живота. Книга, която може да бъде полезна на всички — от децата, през президентите, до министрите…“
Ще бъде ли построен някога новият стадион Сан Сиро?
„Трябва да бъде построен! Защото стадионът е съдът на големите емоции и домът на клуба. Новото съоръжение трябва да бъде модерно, гостоприемно и безопасно, както и символ на принадлежност. От наша страна, както и от страна на Милан, има силна и решителна воля.
Парадоксът е, че двамата собственици, Oaktree и RedBird, са готови да инвестират почти 2 милиарда, а въпреки това продължават да се появяват пречки, които забавят и спират процеса. Стадионът в Милано трябва да бъде разглеждан като голям обект от обществено значение и да попадне под шапката на Министерството на инфраструктурата. Облекчаването на бюрокрацията е приоритет.“
Малаго или Абете за президент на федерацията?
„Казвам Малаго, защото би било новост, но в същото време той има голям опит и страст. Но ще трябва да води диалог с политиката.“
Чувствате ли се повече като Кисинджър или Ришельо?
„Личности от различни епохи, но Ришельо е бил повече човек на властта. Кисинджър е иконата на посредника. Ако можех, бих предпочел да приличам на него.“
Моуриньо каза пред Sportweek, че никой от този отбор на Киву не би играл в неговия Интер…
„Това е негово мнение. Аз вярвам, че момчетата, които спечелиха Скудетото и Купата на Италия, са големи спортисти и всички са шампиони. За мен не е правилно, както не е правилно да се сравняват спортисти от различни епохи като Марадона и Пеле. Футболът се промени и ще продължи да се променя.“
Интер през следващата година ще прави ли много... във фитнес залата (игра на думи с името на Палестра)?
„Всички харесват Палестра. Разбира се, харесва се и на нас, защото винаги сме вярвали в италианската душа на нашия отбор. Италианците гарантират идентичност и директна връзка със славното минало на легендарен отбор като Интер, който има богата витрина с трофеи. Вярвам, че за да печелиш, е необходима култура на победата, а само силно ядро от италианци може да я гарантира. Във всеки случай ще започнем отново със същия гръбнак и няколко целенасочени попълнения.“
За следващата година цел номер 1 ще бъде ли Шампионската лига?
„Бях на Сан Сиро, когато Интер през 1965 г. спечели втората си Купа на европейските шампиони срещу Бенфика с гола на Жаир. Е, ако спечелим Шампионската лига, може и да се пенсионирам…“
