Мартин Йол: Бербатов един от най-класните играчи в съвременния футбол

Мартин Йол: Бербатов един от най-класните играчи в съвременния футбол

Исках и Мартин Петров в Тотнъм, но той избра Сити, разкрива холандецът

Холандският специалист Мартин Йол даде ексклузивно интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Изявявал се е и като футболист, и като треньор в Холандия, в Германия и в Англия. А когато се отвори тема за българския футбол, винаги говори с емоция и суперлативи. Причината е Димитър Бербатов, който е като негов доведен син. В Англия той го привлече и в Тотнъм, и във Фулъм. И се заклева – намери ли си и сега отбор, първо ще се обади на Берба. Много вероятно е той да бъде следващият селекционер на пропускащата второ голямо първенство Холандия, но...... там Бербатов, разбира се, няма да му свърши работа. Първенството на Индия, в което скоро Бербатов ще дебютира, е по-вероятно място за съвместна тяхна работа.

 

- Мистър Йол, в България станахте изключително популярен, когато привлякохте Димитър Бербатов от Байер (Леверкузен) в Тотнъм. Как направихте този трансфер?
 
- Аз съм свързан с Бундеслигата. Играл съм и съм бил треньор там. Познавах отлично Димитър. Следях го още от първите му стъпки в Байер. Личеше си, че е страшно талантлив, а и там се разви много. В Тотнъм имах отлични нападатели в лицето на Джърмейн Дефоу, Роби Кийн и Фреди Кануте. Но Бербатов беше различният №9. Той може да вкара топката във вратата, може да я задържи, да я овладее. Мисля, че той отиде още в Германия като завършен футболист. Въпросът бе да развие таланта си. Бях много щастлив, когато едни хора, които правеха бизнес с Леверкузен, ми казаха, че има шанс да го вземем.
 
- Връзката ви явно остана, след като Бербатов ви покани и на неговия благотворителен мач.
 
- За мен това беше голяма чест. Знам колко важен беше този двубой за Димитър. На първо място, защото беше благотворителен. Съдбата често ни е свързвала с него. След Тотнъм му бях треньор и във Фулъм. Той е специална личност и част от моята кариера. Заради футбола съм обиколил целия свят. А благодарение на Бербатов успях да видя каква е България. Беше удоволствие.
 
 
- Когато се осъществи трансферът му в Тотнъм, Бербатов се превърна в най-скъпия български футболист. Смятате ли, че си струваха тези 16 милиона паунда, които Байер поиска и получи?
 
- Това е една от най-добрите сделки на Тотнъм. Невероятна! Взехме един голям футболист, който е голмайстор №1 в националния отбор на България. Вие имате много силни играчи в историята, но според мен Бербатов е над всички тях. А за мен Димитър е и най-талантливият играч, когото някога съм тренирал. Много съм горд и щастлив, че съм имал шанс да му помогна в развитието. Радвам се също, че отношението му към мен е все така положително и ме покани на неговото шоу в София.
 
- Правилен избор ли бе за него Манчестър Юнайтед след два успешни сезона в Тотнъм?
 
- Помня, че казах на собствениците: „Ще продадете Берба само през трупа ми!“.  Мислех го наистина. Но... на следващия ден Берба вече го нямаше. За мен беше ужасна вест. Но пък да отидеш в Манчестър Юнайтед, един от най-великите клубове в света, си е сбъдната мечта. Тотнъм също е голям клуб, но не е на същото ниво. Бербатов грабна своя шанс. Той направи много силни години в Юнайтед, особено първата. И за английския футбол, за Висшата лига като цяло той винаги ще е легенда.
 
 
- Бербатов е известен с невероятната си техника. Можеше ли да играе в някой от испанските грандове Барселона или Реал?
 
- Разбира се. Той можеше да играе навсякъде заради невероятните си качества. Димитър е специален характер. Трябва да го разбираш, да знаеш кога е щастлив, да му подадеш ръка. Берба винаги искаше да е перфектен. Невероятен професионалист е. Ще ви разкажа един случай от Фулъм. Той закъсня за тренировка и трябваше да плати глоба. Казах му: „Ако утре вкараш победния гол, аз ще платя глобата ти“ И знаете ли какво стана? Берба вкара победния гол срещу нашия бивш клуб Тотнъм за 1:0. Бяхме супер щастливи. Да, ако Бербатов иска да постигне нещо, той просто го прави. Това го нарежда сред най-класните играчи в съвременния футбол.
 
- Как решихте да го привлечете във Фулъм от Манчестър Юнайтед? Имаше и други оферти за него…
 
- Вече бях изкарал един доста успешен сезон във Фулъм. Събрахме 52 точки. Целта беше да станем още по-добри и ни трябваше човекът, който да направи разликата. Бях сигурен, че Берба може да вкара минимум 15 гола. Но за съжаление нашият собственик, мистър Ал-Файед, реши да продаде клуба и това разбира се, не беше добре за нас. Бербатов беше прекалено голям, за да отиде в клуб като Фулъм. Но аз съм изключително благодарен, че ми помогна. Знам, че дойде заради мен във Фулъм. Първият му сезон беше страхотен. След него аз напуснах, а малко по-късно и той отиде в Монако.
 
- Мислите ли, че времето му в Манчестър Юнайтед може да се определи като успешно?
 
- Ако погледнете колко гола вкара, особено в първия период на престоя му, може да се определи като изключително успешно. Манчестър Юнайтед е отбор, където винаги има много класни футболисти. И ако имаш малки проблеми, или ако мениджърът избере някой друг пред теб, става трудно. А Берба е перфекционист, който иска винаги да играе. Той държи на добрите отношения с хората около себе си. В последния му период на „Олд Трафорд“ това не се случи и така той реши да напусне.
 
- Помните ли една фланелка на Бербатов, на която той написа „Успокойте се и ми подайте топката!“? Знаехте ли, че ще сложи такава?
 
- Не знаех. Стана дума за нещо подобно на едно наше малко парти. Не очаквах, че ще го изпълни. Всъщност той беше напълно прав с този надпис. Бербатов обича топката и тя го обича. Трябва да е в краката му и затова най-нормално беше да му я подават. Никой друг в отбора не можеше да я владее така добре.
 
- Във Фулъм имахте още един българин – Станислав Манолев. Какво бихте ни казали за него?
 
- Манолев вече беше наложено име в моята родина. Играеше за ПСВ Айндховен и аз бях щастлив, че го взех във Фулъм. Имаше и други оферти, но във футбола всичко се върти около парите. И аз, и Манолев, имахме един и същ мениджър. Така се стигна до трансфера във Фулъм. Манолев беше много силен играч. Понякога в Холандия малко го подценяваха. Но ако погледнете кариерата и таланта му, той беше един от най-добрите десни бекове.
 
- Кой друг нападател в света прилича на Бербатов?
 
- В света има страшно много нападатели и всеки от тях слага своя почерк. Но нека да погледнем само Висшата лига. Стилът на Берба ми прилича на този на Хари Кейн. Бербатов може да вкарва всякакви голове – от волета, с десния, понякога и с левия крак, извън наказателното поле, с глава. Това днес във Висшата лига прави Хари Кейн. Мисля, че Тотнъм имат фантастичен голмайстор в негово лице. Но талантът на Бербатов не може да се сравнява не само в конкретния случай. В кариерата си съм имал много големи футболисти. Един от тях е Луис Суарес. Също Ивица Олич и Младен Петрич. Да не забравя и Марко Пантелич в Аякс. Дори в Тотнъм с Канте, с Дефоу, Кийн. Всички те бяха много добри. Но нито един от тях няма таланта, който притежава Бербатов. Най-добрият играч, който съм имал някога.
 
- България има и други велики футболисти. Вие имате ли спомени от нашия футбол?
 
- Разбира се. България е много малка държава, но притежава фантастични футболисти в миналото. Няма как да не започна с Христо Стоичков. Нали той е най-голямата легенда на българския футбол. Христо играеше на различна позиция. Той не вкарваше головете, които Бербатов можеше. Знам, че Димитър е рекордьор по попадения в националния отбор на България при това за по-малко мачове. Мнозина са играли повече от него, включително и Стоичков. Дори Манолев сигурно е излизал повече за България от Бербатов. Така е, защото Димитър реши да се оттегли много млад – на 28 или на 29 години. Това е единствената ми забележка към него. Той можеше да мине 100 мача за България.
 
- Посъветва ли се Бербатов с вас за оттеглянето си от националния отбор?
 
- Да, помня, че говорихме. Беше преди седем или осем години. Каза ми, че спира с националния отбор. Обясни ми, че е прекалено зает и иска да се фокусира върху собствената си кариера. Не знам лични неща, не знам какво се е случило в България. Не беше моя работа, нито моя отговорност това решение. Само ми каза, че спира. А не се ли завърна после в националния отбор?
 
- Не.
 
- А, добре. Това е точно Бербатов. Той е мъж с изключително силно съзнание. Но това за националния си остава единствената ми забележка към него. Можеше да изиграе повече от 100 мача за България.
 
- Имало ли е други българи, които сте желали да привлече във вашите отбори?
 
- Имаше такъв, да. Името му е Мартин Петров.
 
 
- Къде искахте да го вземете?
 
- Мисля, че по това време бях в Тотнъм. Тогава Бербатов и Мартин бяха най-добри приятели. Направих контакт, но Мартин Петров предпочете да отиде в друг клуб. Мисля, че избра Манчестър Сити. Яд ме е, че не се получи. Щяхме да направим много силен отбор с Бербатов като централен нападател и Петров като ляво крило. Но така са се развили нещата и не могат да се върнат. Наистина много исках Мартин и съжалявам, че не се получи. Намерих друг за тази позиция.
 
- След всичко, което казвате, вече можем да повярваме, че сте предпочитали да ви убият, отколкото да ви продадат Бербатов?
 
- Друга е фразата. Вече ви я казах. Заявих, че ще го пусна само през трупа ми. И както вече говорихме, на следващия ден си отиде. Признавам си, че бях много ядосан. Но разбирам всички. Берба получи шанс да отиде в един от най-големите клубове в света и го използва.
 
- Бихте ли ни разказали за вашата кариера на играч?
 
- Започнах в моя роден клуб Ден Хааг. След това като съвсем малък имах шанс да отида в Байерн. Но там имаше уникални футболисти на моя пост начело с Клаус Аугенталер. Нямаше шанс да играя и затова се наложи да се върна в Холандия. След това животът ме прати в Уест Бромич. Бях единственият холандец в английския футбол. Станах и първият холандец, който е бил и футболист, и треньор както в родината ми, така и в Бундеслигата, и във Висшата лига. 
 
- Холандия е малка страна, но винаги е имала фантастични играчи – от Йохан Кройф преди до Ариен Робен сега.
 
- България е същата. Стоичков е вашата легенда, а Йохан Кройф – нашата. Ние винаги сме следвали философията на Кройф. Ако ни вкарат три гола, значи ние трябва да отвърнем с четири или пет. Това е нашият принцип. Ние вярваме в офанзивния футбол. Вярваме в таланта на младите. За нашия футбол беше нещо ужасно да загуби с 0:2 от България в световните квалификации. Накрая отпаднахме от световното. Холандският футбол не е толкова силен, колкото беше. Много е комплицирано. Имаме много талант в малка държава, малко по-голяма от България, разбира се. А погледнете големите първенства - във Висшата лига например е пълно с млади холандци.
 
- Преди няколко месеца направихме интервю с Роналд де Бур. Пред камерата на „Код Спорт“ той каза, че холандският футбол трябва да промени системата си. Съгласен ли сте с него?
 
- Не, не съм. Аякс игра финал в Лига Европа със същата система, същата философия за офанзивен футбол. С подчертано притежание на топката, с много нападатели и с много голове. Това е нашата школа. Холандската школа! Тя не трябва да се променя. Спомнете си как Луис ван Гаал направи Холандия трета на мондиала в Бразилия. Тогава играхме в система 3-5-2. Сигурен съм, че холандският футбол ще се завърне на голямата сцена, защото сме футболна страна. У нас повече от един милион души играят организиран футбол.
 
- Вие намерихте Бербатов за Висшата лига, а Йохан Кройф откри Стоичков за Примера дивисион. Какво е наследството на Кройф в световния футбол? Не само за Барса и Аякс?
 
- На мондиала през 1974 година Холандия стигна до финала и игра тотален футбол. Всички атакуваха и всички се защитаваха. Йохан Кройф научи по-късно Барселона на този футбол. Благодарение на него Аякс стана три пъти европейски шампион. Повече от двайсет години по-късно и Ван Гаал спечели Шампионската лига с Аякс. Но наследството на Кройф е нещо специално. Вашият Стоичков много повече може да говори за него. Но Кройф просто е един от най-великите футболисти, които са се раждали.
 
 
- А може би и един от най-добрите треньори?
 
- Вероятно. Но Кройф тренира само Барселона. А това е един велик клуб. Спечели Шампионската лига и прекалено млад се оттегли. Имаше проблем със сърцето. Според мен най-добрият холандски треньор е Ринус Микелс. И след него Луис ван Гаал. Но когото и да попитате в Холандия, ще ви отговори, че Кройф е нашата най-голяма легенда. Всеки иска да играе в стила на Йохан Кройф.
 
- Съгласен ли сте, че Пеп Гуардиола и Луис Енрике са най-добрите му ученици?
 
- Разбира се, че съм съгласен. Пеп Гуардиола беше отличен още в Барса. Но някой ще каже и че с този отбор е лесно. Ако Гуардиола успее да остави трайна следа и в Манчестър Сити, със сигурност може да се каже, че е най-добрият ученик на Кройф.
 
- Има ли проклятие върху холандския национален отбор на световни първенства? Три пъти сте играли финал, но не сте шампиони.
 
- Защо трябва задължително да спечелим титлата? И България никога не е успявала.
 
- Но България няма такива звезди през годините.
 
- България също има големи таланти. Не подценявайте холандския футбол, натъртвайки, че не сме станали световни шампиони. През 1988 година станахме европейски шампиони. Преди три години в Бразилия стигнахме полуфинал, имали сме големи мачове на такъв форум. В Германия, държава с 80 милиона души население, е нормално да се изисква да е световен шампион. А какво да каже Англия, която спечели само веднъж и при това през 1966-а у дома? Испания е може би най-добрата футболна държава. Италия спечели четири  мондиала. Всички те са много по-големи от Холандия. И наистина не е лесно за нас да станем европейски или световни шампиони. Но ние си оставаме футболна държава. Има толкова много холандци, които играят по клубовете в цяла Европа.
 
- Работихте и в Египет в гранда Ал Ахли. По това време там бе и един наш известен треньор – Стойчо Младенов в ЕНППИ.
 
- Познавам този клуб, но не мога да си спомня за името на българския треньор. Вероятно не сме били по едно и също време. Спомням си само, че предложих на Бербатов да дойде при мен в Египет. Бяхме спечелили тъкмо лигата. Димитър ми отговори: „Можеш да искаш много неща от мен, но не ме карай да идвам в Египет!“
 
- Кой треньорски пост е по-труден – в Реал или в холандския национален отбор?
 
- В холандския национален тим, разбира се. Реал е голям клуб, ето че спечели два пъти поред Шампионската лига. Много по-лесно е там да си треньор.
 
- Кога ще ви видим отново на треньорския мостик?
 
- Говорих на тази тема и с Димитър. Ще започна да работя единствено, ако се намери много приятен клуб. И на него, и на вас ви гарантирам – поема ли нов отбор, първо ще му се обадя на него, за да го поканя.
Мареска потвърди: В пълен състав сме за реванша с Юргорден

Мениджърът на Челси даде пресконференция преди сблъсъка

Постекоглу отговори на Венгер по най-добрия начин

"Явно Тотнъм подлудява хората", коментира мениджърът на Спърс

Жорже Мендеш закъса яко, може да го съдят заради данъчни измами

Суперагентът има сериозни проблеми

Лапорта: Не сме на финала в Шампионската лига заради съдийски грешки

Президентът на Барса изпрати съобщение до феновете

Сринаха от критики Роналд Араухо от Барселона

Бранителят бе подхванат от феновете

Нюкасъл иска да привлече Йонатан Та от Леверкузен

Той вече разкри, че ще напусне клуба

Изненада! Дарвин Нунес напуска Ливърпул в посока Южна Америка?

Ривър Плейт иска уругваеца

Бодьо Глимт ще се възползват от голямото домакинско предимство в реванша с Тотнъм

Теренът на тима е много коварен

ПСЖ пак би Арсенал и уреди финал с Интер в Шампионска лига (ВИДЕО)

Страхотен Донарума помогна на „принцовете“ за 2:1 на "Парк де Пренс"