Президентът на Ла Лига Хавиер Тебас предприе нова масирана контраофанзива срещу ръководството на Реал Мадрид. Повод за острата му реакция стана официалната позиция на „кралския клуб“, с която се изисква неговата оставка. Тебас използва социалната мрежа “Екс”, за да изрази възмущението си, като по-рано през деня дори сравни медийната стратегия на мадридчани с пропагандните похвати на Гьобелс.
Напрежението между двете страни ескалира сериозно след серия от недоволства на мадридския клуб относно съдийски решения, наказанието от четири мача на Винисиус Жуниор и програмата за шампионатните двубои, по-специално мача срещу Валенсия.
„Ръководството на Реал Мадрид дирижира цял оркестър от говорители, а Реал Мадрид ТВ води тонa. Методът им е винаги един и същ: подбират се само удобните ситуации, повтаря се чувството за онеправданост, подклажда се подозрение и се посочват врагове. Този похват напомня за пропагандните механизми на Гьобелс — систематично повторение, изграждане на образ на врага и подчиняване на фактите на предварително начертан сценарий. Сравнението ми засяга единствено тези пропагандни техники, а не определена идеология или привържениците на клуба“, подчерта Тебас.
Шефът на испанския футбол обвини клубната телевизия на „белите“, че съзнателно манипулира общественото мнение, изкривявайки цялостната картина в шампионата:
„Реал Мадрид ТВ е ключово звено в тази машина. Къде е пълният анализ на всеки изминал кръг? Къде са грешките, които вредят на останалите отбори, или тези, които облагодетелстват Реал? Ако поставят под същата лупа всички мачове, това ще развали сценария им. А той изисква Реал Мадрид винаги да бъде жертва. Същото се случва и с часовете на мачовете: показва се само онова, което създава усещане за ощетяване, а контекстът се укрива.“
Тебас повдигна въпроса и за коректността при определянето на клубната програма, подчертавайки, че отборът от столицата е с най-много уважени молби за размествания:
„Колко молби за промяна на дати и часове е подал Реал Мадрид и колко от тях са били удовлетворени? В тази класация те са убедително на първо място. Нека се публикуват и приетите искания, а не само онези, които служат за разпалване на поредния скандал. Добре е да се добавят и исканията, свързани със събитията на стадион „Бернабеу“. Когато искат първенството да се нагажда спрямо техните нужди, проявяват завидна активност, но когато трябва да признаят направените компромиси, паметта им бързо изневерява.“„Не е сериозно да настояваш за промени в дните и часовете, а след това всяко несъгласие да се представя като доказателство, че Ла Лига умишлено вреди на клуба. Ако ще говорим за отношението, нека покажем цялата истина. Една молба не се превръща в право само защото идва от Реал Мадрид, нито пък отказът означава преследване. Ла Лига защитава своето първенство.“
Относно искането за оттеглянето му от поста президентът на Ла Лига бе категоричен, че това е поредният опит за оказване на натиск върху институцията: „За тринадесет години съм изгубил бройката на случаите, в които ръководството на Реал Мадрид е искало оставката ми или е опитвало да ме отстрани чрез жалби до Висшия спортен съвет и наказателни дела. Днешното искане е просто поредното. Това, което продължава да липсва, са отговорите. Всичко това има едно точно име: сплашване.“„Те бъркат неутралитета с независимостта. Моята длъжност изисква независимост, а не примирение пред несправедливостта или мълчание пред непрестанните, прекомерни и обидни атаки от страна на Реал Мадрид ТВ към нашето състезание. Президентът на Ла Лига е длъжен да брани шампионата, включително и от ръководителите на Реал Мадрид.“
Тебас засегна и позицията на мадридчани около аферата „Негрейра“, като припомни исторически детайли от отношенията между двата испански гранда: „Ла Лига реагира още от първия момент по казуса „Негрейра“. Твърденията, че сме били пасивни, няма да станат истина само с повтаряне. Нека обаче погледнем тяхната пасивност: Флорентино Перес остана с месеци в ръководните органи на федерацията. Според медията Релево оставките му и тази на Лапорта от Управителния съвет бяха подадени в един и същи ден — 30 октомври 2023 година.“„А на Общото събрание през ноември 2024 година, попитан за прекратяване на отношенията с Барса, същият отговори: „Барса и Реал трябва да си помагат. Защо да се караме?“. Това беше преди по-малко от две години. Какво се промени оттогава? Защо тази ескалация съвпадна точно с оттеглянето на Барселона от проекта за Суперлигата? Промени се тежестта на фактите или просто техните лични интереси?“
Къде беше възмущението на клубната телевизия на Реал Мадрид в миналото? Ако ръководството на клуба е убедено, че съдиите продължават да действат под влиянието на Негрейра цели осем години след спирането на плащанията, остава въпросът с какви реални доказателства разполага срещу всеки отделен рефер. Липсват и официални индивидуални жалби, внесени пред националните институции, УЕФА или ФИФА. Търсенето на отговорност от Барселона не представлява доказателство срещу конкретните съдии, а видеоклиповете не могат да заменят фактите. Поставянето на конкретни лица под прицел е проява на изключителна безотговорност.
По отношение на съдийската реформа вече има постигнат напредък, макар да остават още стъпки за изпълнение. Процесът би могъл да се развива по-бързо и по-мащабно, но спортните институции не могат да работят единствено според капризите, настроенията, моментната форма или отношенията с Барселона на ръководителите на Реал Мадрид. Подобни промени не могат да пренебрегват останалите участници и подкрепата на огромното мнозинство от клубовете, защото реформата не означава сляпо подчинение.
Основната цел зад тези действия изглежда е унищожаването на националния шампионат. Това, което не бе постигнато чрез проекта за Суперлигата, сега се прави чрез манипулативни внушения през клубните медии и техните говорители. Подобни атаки срещу авторитета на турнира се представят като стремеж към промяна, докато всъщност рушат престижа на състезанието.
Появилите се твърдения, приписвани на източници от клуба, които сравняват Тебас с Негрейра или обвиняват Ла Лига в целенасочено ощетяване чрез часовете на мачовете, изискват категорично опровержение, ако не отговарят на истината. Въпросът не е кой плаща възнагражденията на журналистите, а дали те изразяват официалната позиция на ръководството.
За пълна прозрачност е необходимо да се обяви броят на поисканите промени в графика на мачовете, колко от тях са били уважени и каква част от тях са били съобразени със събитията на стадион „Бернабеу“. Одобрените молби също са част от фактите, дори и да противоречат на налаганата версия.
Когато има добросъвестност, неверните твърдения се опровергават, фактите се изясняват и се представя цялата информация. Призивите за оставки, наказания и публичен линч са добре познат механизъм, както и заканите за настройване на клубната фенска маса срещу определени фигури.
Критиките към клубните ръководители не бива да се отъждествяват с атаки срещу самия клуб и неговите привърженици, а непрестанният натиск и поставянето на личности под прицел не е нищо друго освен сплашване, което не може да бъде оправдано дори чрез официални клубни съобщения.
