Играещият под наем в Барселона Маркъс Рашфорд постепенно си връща самочувствието, което му беше значително разклатено през последно време заради неуспехите в Манчестър Юнайтед. Английският нападател изглежда все по-уверен и е амбициран да остави следа с гранда от “Камп Ноу”. Ето какво заяви той в специално интервю за “Спорт”.
Как се чувствате в този отбор и в този град?
Много добре. Всичко е ново и много хубаво. Все още се адаптирам, но да – това е прекрасен град. Ентусиазиран съм.

Какво е щастието за вас?
(Замисля се за няколко секунди) Просто означава, че когато се събудиш, усещаш тази емоция, че започва денят. Това е чувство, което е трудно да се опише. Но знаеш кога го имаш и кога не.

Идвате в Барса на 27 години, след трудни моменти. Чувствате ли, че сте в решаващ момент от кариерата си?
Всеки момент от една кариера е решаващ. За мен това е още едно предизвикателство. Тук съм, защото това искам. Целта ми е да печеля.

А когато гледате напред, виждате ли се като човек, който ще напише история в Барселона и ще остави своя следа?
Да, със сигурност. Но също така мисля, че в клуб с такава история всеки футболист играе само малка роля. За мен би било прекрасно да помогна. Но, както казвате вие, засега това е наем, така че трябва да го приемам ден за ден, да давам най-доброто и да се наслаждавам на момента.

Вече сте от няколко седмици в Барса, в съблекалня, в която основно не се говори вашият език. В такива случаи първо се научават псувните. Как ви приема съблекалнята и коя е думата на испански, която сте чували най-често досега?
Когато се шегуват помежду си, ми казват „sweetie“ („chuche“ – лакомство). Не знам какво означава, но е забавно да ти говорят така [смее се]. Да, да, знаят, че се опитвам да уча испански. Мисля, че за мен е важно да го науча възможно най-скоро. Затова е стимулиращо. Постоянно учиш нещо и това е хубаво.

А може би каталонски?
Каталонският е труден. Предполагам, че докато съм тук, ще науча малко и се надявам това да ми помогне да разбера по-добре културата на Каталуния, което също искам да направя.

Жул Кунде каза, че се е разпознал във вас заради вашия по-интровертен профил. Как се чувствате, заобиколен от толкова много млади футболисти, и кой ви помага най-много в този процес на адаптация?
Мисля, че сега процесът е по-лесен, защото вече играем мачове, а така не зависиш чак толкова от помощта, тъй като всички сме съсредоточени върху победите. Просто е, нали? Тук сме, за да тренираме, да се наслаждаваме и да печелим, така че да – това са целите и аз просто се опитвам да ставам по-добър всеки ден.

Идвате от Премиър лийг - едно от първенствата, където има най-много пространства за тичане, но в Барселона ще се сблъскате с повече затворени отбори. Това ли е голямото ви предизвикателство?
Мисля, че може би да, в Испания има по-малко пространства, но смятам, че двубоят срещу Майорка беше изключение, нали разбирате? Те имаха двама изгонени играчи и затова върнаха всички в защитната линия. Но не всеки мач ще е такъв. Когато играех в Англия, можеше да се подготвиш много за дадена среща, но футболът си е футбол и затова всички обичаме този спорт – защото всичко може да се случи във всеки един момент. Така че мисля, че като нападател просто трябва да си готов, да умееш да четеш съперника, да се адаптираш, а и разбира се, пространствата са по-малко, така че трябва да мислиш бързо и да се движиш.

В хода на кариерата ви винаги сте били звездата на отбора, но сега ви се налага да започвате от пейката. Някои смятат, че с тази роля ще е трудно да видим най-добрия Рашфорд…
Това е ново за мен, но целта е същата: да спечелим мача. Така че няма значение как ще стигнем до крайната цел.

Флик ви използва на две позиции: централен нападател и крило. Вие самият сте казвали, че понякога е трудно да бъдете постоянна „деветка“, защото не сте егоист и мислите повече за подаването, отколкото за гола. Различно ли е в Барса? Чувствате ли, че можете да влияете и от двете позиции? Коя предпочитате?
Мога да играя и на двете позиции, но в крайна сметка важното е да помагам – с голове и с асистенции. Няма значение на коя позиция съм. Смятам, че футболистите около мен са много добри и правят отлични подавания, така че ако правя правилните пробиви в точния момент, винаги мога да създавам и да бележа.

Какво можете да ни кажете за Ламин Ямал?
Той е топ талант, топ футболист. Най-изненадващото е колко зрял е за възрастта си – как мисли и как играе. Много е над годините си. Вълнуващо е да играеш с него и с другите също. Аз самият се адаптирам към промяната в обстановката, темпото и футбола, а най-доброто място да го правя е на терена. Ще допускам грешки, но също така ще уча много и ще се подобрявам. Качеството на футболистите наоколо помага много.

Мислите ли, че Ламин може да спечели “Златната топка”? Заслужава ли я вече?
Да, със сигурност. Ако не я спечели тази година, ще я спечели в бъдеще. Дембеле, Рафиня – всички я заслужават. Трудно е да избереш един, но всички са зрели и направиха фантастичен сезон. Ямал е толкова млад, че със сигурност ще я спечели.

Ние виждаме Ламин по телевизията и в срещите, но не го познаваме в съблекалнята и като човек. Какъв е? Това ли е най-талантливият играч, с когото сте играли?
Като човек е 18-годишно момче – винаги весел, усмихнат, шегува се с останалите. Стимулиращо е да си в съблекалня с толкова много млади. Припомня ми какъв бях на неговата възраст… И да, той е най-талантливият, с когото съм играл за възрастта му. Не съм играл, нито съм виждал друг с такова влияние върху играта. Може би Роналдо Назарио - Феномена. Да имаш такава сила на терена, толкова млад и толкова постоянно, е невероятно. Предстои му дълга кариера и се надявам да запази нивото си, дори да стане още по-добър.

Роналдо Назарио беше ли ваш идол?
Да, беше един от любимите ми футболисти за гледане, когато бях дете, и все още обичам да гледам негови стари двубои. Разбира се, позицията на нападател се е променила много. Но за мен той е любимата ми “деветка”.

Може би този отбор може да спечели Шампионската лига…
Да, със сигурност. Не само Шампионската лига, а всичко. Миналата година тимът направи страхотен сезон. Сега трябва да го оставим зад гърба си, да се опитаме да повторим и дори да подобрим постигнатото.

Какво прави Педри толкова специален?
Ако не знаеш възрастта му, би помислил, че е на 28–29 години, защото е много зрял и разбира играта перфектно. Той играе в собствено темпо и това улеснява нападателите, които са до него.

Играчите харесват Ханзи Флик, защото е много комуникативен. Говори с всички и е прям. Какъв треньор открихте и за какво сте говорили през тези първи седмици?
Той наистина е много прям. Това е важно, особено с толкова много млади играчи в отбора, където указанията трябва да са ясни. Мотивацията му е много голяма да постигне повече от миналия сезон. Това е основното, за да вярваш, че отборът ще има успех. Той е специален треньор, който знае как да работи с изключителни играчи. Аз съм развълнуван.

Когато бяхте дете, живеехте в т.нар. “проблемни” квартали в Манчестър. Какво помните от онези времена? Беше ли трудно за вас?
Не, защото за мен това беше нормално (усмихва се). Израснах в тази среда, така че не помня да е било толкова трудно. Знам, че за родителите ми може би е било по-трудно. Но за мен беше нормално. Всички мои приятели са от същия квартал, винаги ходехме заедно. И знаете ли? Това беше моят нормален живот.

Вие сте човек, който мисли много - и специално във футбола, и в живота като цяло. Смятате ли, че това ви помага или пречи като футболист? Защото когато мислиш твърде много на терена, понякога е по-лошо…
Мисля, че зависи от футболиста. Спомням си, че когато бях много млад, не мислех твърде много. Но когато станах на 15–16 години, започнах да мисля по-подробно и това ми помогна да разбирам как мисли един защитник, за да му се противопоставя. Така че за мен работи, но не мисля, че това е правилният път за всички.

Когато беше дете и беше в академията на Манчестър Юнайтед, Уейн Рууни беше наблизо и всички се снимаха с него. А вие казахте на брат си: “Не ми трябва тази снимка, защото ще играя с него в бъдеще“. Имахте ли тази увереност през цялата си кариера? Откъде идва тя?
Мисля, че увереността идва отвътре. Не е само във футбола, надявам се да имам увереност и в живота и винаги се опитвам да си представя най-добрите резултати в главата си. Така е било още от малък. Не знам дали когато казах това бях самоуверен или просто имах решимост да мога да играя с един от любимите ми футболисти. Така че да, може би беше увереност. Или просто мечта.