В който и отбор да играе, Димитър Бербатов винаги ще се разли­чава от останалите. Всички бягат колкото могат, стрелят към вратата и се радват все едно утре не съще­ствува. Вероятно зато­ва повечето от тях няма да спечелят важен мач и никога няма да станат толкова големи, колкото българина.

Познаваме Бербатов като играч, който бяга 10-ина метра плюс още пет, ако публиката го подканя; който игнори­ра пресирането на противниковите защитници все едно това е безс­мислен разговор с бръс­наря; но и който може да те изненада по всяко време с гениален проблясък. Той има класата и таланта да обучава всички на футбол. Единственият му проблем е, че сам избира кога да преподава.

След като прекара 4 години в Манчестър Юнайтед, на "Олд Трафорд" решиха, че геният на Рууни се нуждае от головете на Ван Перси и на Чичарито и им е пис­нало от Бербатов и На­ни. Няма значение, че головият коефициент на българина е уникален и бе стрелец №1 на Вис­шата лига през сезон 2010/11. Димитър също поиска промяна, а и Фулъм се нуждаеше от ново вдъх­новение след напускане­то на Демпси и Дембеле, та не се поколеба да рискува с привличанетона българина.

И сега котиджърс е на 2 точки от зона Европа, а само два отбора в елита са вкарали повече голове от тях. Ако усилията и талантът продължат да бъдат що-годе балан­сирани при Бербатов, Фулъм го очаква неверо­ятен сезон. Мартин Йол, който му бе трень­ор и в Тотнъм, вероят­но знае това.

Алваро Де Градо, "Diarios de Futbol"